Слушайте!
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Паметниците на българската свобода

След Освобождението на България от османско владичество благодарният български народ издига няколкостотин паметника в знак на признателност към героизма и саможертвата на хилядите воини, дали живота си за нашата свобода.

Първият монумент


Паметникът на руските освободители, посветен на победата при Пловдив през януари 1878 г., е поставен в Града под тепетата през септември 1881 г. и е част от 11 на брой „Паметници на победата“, издигнати в България по типов проект на истанбулския архитект Вокар на местата на най-кръвопролитните сражения по време на Руско-турската война (1877-1878). Каменните монументи са с еднаква пирамидална форма с кръст на върха, високи са около 11 метра, с мраморна украса на лицевата страна, която включва руския държавен герб, щит и военни доспехи, Георгиевски кръст и плочи с надписи и наименованията на военните формирования, участвали в сраженията.

Най-величественият


Това е Паметникът на Царя Освободител в София (пред Народното събрание) – израз на благодарността на българския към руския народ, в лицето на император Александър II. За издигането на паметника през 1900 година е обявен международен конкурс, в който с проекти се включват скулптори от 13 страни. Печели го италианецът Арналдо Дзоки, а самият паметник е готов през 1903 г. 4,5-метровата фигура на руския император на кон, който държи в дясната си ръка Манифеста за обявяване на войната, е изработена от бронз и се възвисява върху 7,5-метров постамент от черен полиран гранит. Фронталната част на паметника е украсена с бронзов лавров венец, дар от румънския крал Карол I в памет на загиналите румънски воини, с надпис „Царю Освободителю / Признателна България“. Всяка година на 3 март пред паметника се провежда тържествена заря-проверка, в която участват президентът на Република България и военни части от българската армия.

Най-големият


По време на освободителната за България война (1876-1878) една от най-решителните битки се разиграва на старопланинския връх Шипка. Заедно с руските войски в сраженията взимат участие и около 6000 българи. Подвигът им е увековечен в Паметника на Свободата (известен като Паметникът на Шипка). Официалното му откриване е през 1934 г., в присъствието на цар Борис ІІІ, а частите на паметника са превозвани до върха с каруци с мулета и сглобявани на място. Монументът е висок 31,5 метра и представлява кула с формата на пресечена пирамида. На входа е поставен огромен бронзов лъв, а от трите страни са изписани местата на големите сражения – Шипка, Стара Загора и Шейново. На приземния етаж има голям мраморен саркофаг, в който се пазят костите на руските воини и българските опълченци. До паметника водят 894 стъпала, по които всеки 3 март се изкачват хиляди хора, за да почетат паметта на загиналите за Освобождението.

Най-красивият


Паметникът на Свободата в гр. Русе – монументът е може би единственият в България паметник в чест на Освобождението, изобразяващ жена. Проектиран е в началото на ХХ век от Арналдо Дзоки и е част от герба на града. На върха на пирамидална композиция, статуята държи в лявата си ръка меч, а с дясната сочи на север, откъдето са дошли освободителните руски войски. В основата на паметника, висок 17,80 м, има три барелефа, изобразяващи сцени от борбите за национално освобождение, а два лъва – единият разкъсващ робските вериги, а другият пазещ меча и щита – символизират свободата. В задната част на основата са поставени 2 оръдия. На тържественото му откриване (11 август 1909 г.) присъстват много ветерани от Априлското въстание и Руско-турската освободителна война, сред които Райна Княгиня (извезала знамето на въстанието) и  войводата Панайот Хитов.

Най-новият


Това е паметникът, увековечаващ нашето Освобождение, открит на 24 август 2008 г. в столицата. Висок е 7 метра и представлява бронзова статуя на опълченец със знаме, стъпил върху правоъгълен пиедестал. Като модел е използвана картината на Ярослав Вешин „Самарското знаме“. На три от страните на постамента са изобразени известни картини и гравюри, посветени на величествени моменти от освободителната война, а на четвъртата – карта, показваща пътя на опълченците. Ако се погледне отгоре, Паметникът на българските опълченци със стъпалата към него оформят орден „Кръст за храброст“, а непосредствено до монумента е положен камък, донесен от свещения връх Шипка. В специална ниша под барелефа с картата са вградени 12 бронзови капсули с имената на 12-те хиляди опълченци, участвали във войната, урна с пръст от местата на битките, кутия с послание към бъдните поколения и списък на дарителите за изграждане на паметника.


Снимки: БГНЕС, архив

БНР подкасти:

Още от категорията

В зимните ни курорти очакват добър туристически сезон

Над 10 процента е ръстът на резервациите и записванията за зимния сезон в един от най-красивите ни зимни курорти Пампорово, съобщи БТА. Повечето от хотелите там отварят от началото на декември, като началото на ски сезона ще зависи от..

публикувано на 25.11.22 в 11:36
Боровец

Банско и Боровец предлагат най-ниските цени за зимния сезон в Европа

България официално е най-евтиното място за каране на ски в Европа, според последното проучване на Post Office Travel Money, цитирано от британския вестник Daily Mail.  Боровец и Банско са двата най-добри курорта, посочва изданието:..

публикувано на 23.11.22 в 11:17

Влакът София-Истанбул в класация на Lonely Planet за 2023 г.

Lonely Planet, световен лидер в издаването на пътеводители, изготви списък на най-добрите пътувания, които можем да предприемем през 2023 г. Изданието е изброило 30-те атракции в годишната си класация, която включва пет категории: пътуване,..

публикувано на 22.11.22 в 11:55