След Освобождението на България от османско владичество благодарният български народ издига няколкостотин паметника в знак на признателност към героизма и саможертвата на хилядите воини, дали живота си за нашата свобода.
Първият монумент
Паметникът на руските освободители, посветен на победата при Пловдив през януари 1878 г., е поставен в Града под тепетата през септември 1881 г. и е част от 11 на брой „Паметници на победата“, издигнати в България по типов проект на истанбулския архитект Вокар на местата на най-кръвопролитните сражения по време на Руско-турската война (1877-1878). Каменните монументи са с еднаква пирамидална форма с кръст на върха, високи са около 11 метра, с мраморна украса на лицевата страна, която включва руския държавен герб, щит и военни доспехи, Георгиевски кръст и плочи с надписи и наименованията на военните формирования, участвали в сраженията.
Най-величественият
Това е Паметникът на Царя Освободител в София (пред Народното събрание) – израз на благодарността на българския към руския народ, в лицето на император Александър II. За издигането на паметника през 1900 година е обявен международен конкурс, в който с проекти се включват скулптори от 13 страни. Печели го италианецът Арналдо Дзоки, а самият паметник е готов през 1903 г. 4,5-метровата фигура на руския император на кон, който държи в дясната си ръка Манифеста за обявяване на войната, е изработена от бронз и се възвисява върху 7,5-метров постамент от черен полиран гранит. Фронталната част на паметника е украсена с бронзов лавров венец, дар от румънския крал Карол I в памет на загиналите румънски воини, с надпис „Царю Освободителю / Признателна България“. Всяка година на 3 март пред паметника се провежда тържествена заря-проверка, в която участват президентът на Република България и военни части от българската армия.
Най-големият
По време на освободителната за България война (1876-1878) една от най-решителните битки се разиграва на старопланинския връх Шипка. Заедно с руските войски в сраженията взимат участие и около 6000 българи. Подвигът им е увековечен в Паметника на Свободата (известен като Паметникът на Шипка). Официалното му откриване е през 1934 г., в присъствието на цар Борис ІІІ, а частите на паметника са превозвани до върха с каруци с мулета и сглобявани на място. Монументът е висок 31,5 метра и представлява кула с формата на пресечена пирамида. На входа е поставен огромен бронзов лъв, а от трите страни са изписани местата на големите сражения – Шипка, Стара Загора и Шейново. На приземния етаж има голям мраморен саркофаг, в който се пазят костите на руските воини и българските опълченци. До паметника водят 894 стъпала, по които всеки 3 март се изкачват хиляди хора, за да почетат паметта на загиналите за Освобождението.
Най-красивият
Паметникът на Свободата в гр. Русе – монументът е може би единственият в България паметник в чест на Освобождението, изобразяващ жена. Проектиран е в началото на ХХ век от Арналдо Дзоки и е част от герба на града. На върха на пирамидална композиция, статуята държи в лявата си ръка меч, а с дясната сочи на север, откъдето са дошли освободителните руски войски. В основата на паметника, висок 17,80 м, има три барелефа, изобразяващи сцени от борбите за национално освобождение, а два лъва – единият разкъсващ робските вериги, а другият пазещ меча и щита – символизират свободата. В задната част на основата са поставени 2 оръдия. На тържественото му откриване (11 август 1909 г.) присъстват много ветерани от Априлското въстание и Руско-турската освободителна война, сред които Райна Княгиня (извезала знамето на въстанието) и войводата Панайот Хитов.
Най-новият
Това е паметникът, увековечаващ нашето Освобождение, открит на 24 август 2008 г. в столицата. Висок е 7 метра и представлява бронзова статуя на опълченец със знаме, стъпил върху правоъгълен пиедестал. Като модел е използвана картината на Ярослав Вешин „Самарското знаме“. На три от страните на постамента са изобразени известни картини и гравюри, посветени на величествени моменти от освободителната война, а на четвъртата – карта, показваща пътя на опълченците. Ако се погледне отгоре, Паметникът на българските опълченци със стъпалата към него оформят орден „Кръст за храброст“, а непосредствено до монумента е положен камък, донесен от свещения връх Шипка. В специална ниша под барелефа с картата са вградени 12 бронзови капсули с имената на 12-те хиляди опълченци, участвали във войната, урна с пръст от местата на битките, кутия с послание към бъдните поколения и списък на дарителите за изграждане на паметника.
Снимки: БГНЕС, архив
За нас, българите, Батак е град-светиня! И до днес в него отеква ехото от трагичните събития, свързани с Априлското въстание през 1876 г. , когато по-голямата част от невинните жители на родопското градче са посечени от османския поробител –..
През това лято гостите на община Чепеларе ще могат да разнообразят ваканцията си сред красивата природа на Родопите с още един планински маршрут. Става дума за новата туристическа пътека "Пещерната лаборатория, Старата граница, пещера Топчето, пилон..
Селският туризъм върви ръка за ръка с опознаване на кулинарията на дадено място. А районът на Кюстендил е златна мина в това отношение. Затова гастро туровете в тази част на България набират все по-широка популярност. Туристите посещават малки ферми..