Седмица преди началото на Великия пост и ден преди Месни заговезни, Българската православна църква е отредила ден за възпоменание на душите на покойниците. Наречен е от народа ни Голяма задушница, но според Църквата, всяка една от Задушниците, посветени на преминалите в отвъдния свят е еднаква по важност. В църковния календар Задушниците предшестват Великденските, Петровите и Рождественските пости и по правило се падат в съботния ден, който символизира полагането на Иисус Христос в гроба. Затова е прието на Задушниците да не се работи, за да може всички мисли да бъдат отправени молитвено и с благодарност в памет на починалите.
Богослуженията в православните храмове са за упокой на душите, със специални песнопения и канон за мъртвите. По традиция се приготвя обредно варено жито, наречено още „коливо“, което миряните поставят на обща трапеза в храма, преди службата.
Житото символизира Христос, който възкръсва от мъртвите, затова коливото е задължителен елемент от подавките на Задушница. Освен жито, на общата трапеза присъстват задължително хлябът и виното, олицетворяващи тялото и кръвта Христови. По време на освещаването им свещеникът прекадява с тамян трапезата, чертае кръст на житото, отчупва част от хляба и прелива от виното. В молитвата участват всички свещеници в храма и възпоменават имената на покойниците, записани от миряните преди службата. След края на богослужението, вярващите пристъпват към трапезата и раздават помежду си от храната с думите „Бог да прости!“.
Прието е на този ден да се ходи и на гробищата, където близките на починалите почистват гробовете, засаждат цветя, израз на преклонението им към добродетелите на любимите покойници. На гробищата, хората също правят подавки помежду си за „Бог да прости“. Прието е също върху почистения гроб да се прелее червено вино и да се остави да гори църковна свещ, като символ на вярата в Спасението и безсмъртието на душата.
Снимки: БГНЕС
76 години след неговата кончина първият български цар от Третото Българско царство Фердинанд Първи се завърна у дома, в Двореца "Врана", с което бе изпълнена предсмъртната му воля. В своето завещание той пише, че желае да бъде погребан именно в..
В многовековната ни църковна традиция миряните винаги са посрещали новия свещенослужител или владика с възгласи "Достоен". Така те показват уважението си, с надеждата той мъдро да води паството към духовно спасение. Не така обаче беше посрещнат от..
При разкопки на мястото на новата автогара в черноморския град Созопол бе открит манастир от XI век, който е функционирал до края на XIII век. Предполага се, че обектът е бил унищожен от пожар, за което свидетелстват пластовете от въглении..
На 24 юли отбелязваме 170-годишнината на родения във Виена чешки историк, славист, библиограф и почетен член на Българската академияна науките. Той е син..
На този ден Българската православна църква почита успението на Анна – светицата, родила Мария, която е бъдещата майка на Исус Христос. Св. Анна се смята..
При спасителни разкопки са открити 17 гробни съоръжения от некропола на римската колония Улпия Рациария (край с. Арчар, община Димово, област Видин), от..