Седмица преди началото на Великия пост и ден преди Месни заговезни, Българската православна църква е отредила ден за възпоменание на душите на покойниците. Наречен е от народа ни Голяма задушница, но според Църквата, всяка една от Задушниците, посветени на преминалите в отвъдния свят е еднаква по важност. В църковния календар Задушниците предшестват Великденските, Петровите и Рождественските пости и по правило се падат в съботния ден, който символизира полагането на Иисус Христос в гроба. Затова е прието на Задушниците да не се работи, за да може всички мисли да бъдат отправени молитвено и с благодарност в памет на починалите.

Богослуженията в православните храмове са за упокой на душите, със специални песнопения и канон за мъртвите. По традиция се приготвя обредно варено жито, наречено още „коливо“,  което миряните поставят на обща трапеза в храма, преди службата. 

• Коливото като част от църковните ритуали за почитане на светците

Житото символизира Христос, който възкръсва от мъртвите, затова коливото е задължителен елемент от подавките на Задушница. Освен жито, на общата трапеза присъстват задължително хлябът и виното, олицетворяващи тялото и кръвта Христови. По време на освещаването им свещеникът прекадява с тамян трапезата, чертае кръст на житото, отчупва част от хляба и прелива от виното. В молитвата участват всички свещеници в храма и възпоменават имената на покойниците, записани от миряните преди службата. След края на богослужението, вярващите пристъпват към трапезата и раздават помежду си от храната с думите „Бог да прости!“.

Прието е на този ден да се ходи и на гробищата, където близките на починалите почистват гробовете, засаждат цветя, израз на преклонението им към добродетелите на любимите покойници. На гробищата, хората също правят подавки помежду си за „Бог да прости“. Прието е също върху почистения гроб да се прелее червено вино и да се остави да гори църковна свещ, като символ на вярата в Спасението и безсмъртието на душата.

Снимки: БГНЕС