Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Голяма задушница е днес

Почитаме паметта на покойниците с вяра в безсмъртието на душата

Снимка: БГНЕС

Седмица преди началото на Великия пост и ден преди Месни заговезни, Българската православна църква е отредила ден за възпоменание на душите на покойниците. Наречен е от народа ни Голяма задушница, но според Църквата, всяка една от Задушниците, посветени на преминалите в отвъдния свят е еднаква по важност. В църковния календар Задушниците предшестват Великденските, Петровите и Рождественските пости и по правило се падат в съботния ден, който символизира полагането на Иисус Христос в гроба. Затова е прието на Задушниците да не се работи, за да може всички мисли да бъдат отправени молитвено и с благодарност в памет на починалите.


Богослуженията в православните храмове са за упокой на душите, със специални песнопения и канон за мъртвите. По традиция се приготвя обредно варено жито, наречено още „коливо“,  което миряните поставят на обща трапеза в храма, преди службата. 

Житото символизира Христос, който възкръсва от мъртвите, затова коливото е задължителен елемент от подавките на Задушница. Освен жито, на общата трапеза присъстват задължително хлябът и виното, олицетворяващи тялото и кръвта Христови. По време на освещаването им свещеникът прекадява с тамян трапезата, чертае кръст на житото, отчупва част от хляба и прелива от виното. В молитвата участват всички свещеници в храма и възпоменават имената на покойниците, записани от миряните преди службата. След края на богослужението, вярващите пристъпват към трапезата и раздават помежду си от храната с думите „Бог да прости!“.

Прието е на този ден да се ходи и на гробищата, където близките на починалите почистват гробовете, засаждат цветя, израз на преклонението им към добродетелите на любимите покойници. На гробищата, хората също правят подавки помежду си за „Бог да прости“. Прието е също върху почистения гроб да се прелее червено вино и да се остави да гори църковна свещ, като символ на вярата в Спасението и безсмъртието на душата.


Снимки: БГНЕС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Софийски потайности: Съдбата на Наум Торбов – архитекта на столичните Хали

След Освобождението на България от османско владичество в обявената през 1879 г. нова българска столица София се стичат архитекти от Европа, за да ѝ придадат модерен облик и функционална организация. Сред тях завинаги в архитектурната история на..

публикувано на 21.08.24 в 11:45
Свети Йоан Рилски

Почитаме Св. Йоан Рилски

Православните християни почитат успението на Св. Йоан Рилски, смятан за небесен покровител на българския народ. Светецът се ражда в село Скрино в Осоговската планина през втората половина на IX век, когато християнството пуска корени сред..

публикувано на 18.08.24 в 09:59

Църквата “Св. Иван Рилски” в Старо село почита небесния застъпник на българите

Църквата “Св. Иван Рилски” в троянското Старо село днес отбелязва храмовия си празник. По този случай ще бъде отслужена празнична света литургия за успението на светеца, дал името на храма, както и празнична вечерня. “ Необикновена е историята на..

публикувано на 18.08.24 в 07:00