Днес ви срещаме с една българка, олицетворение на това, че ако човек повярва в мечтите си, те непременно ще се сбъднат. Тя обаче е истинско доказателство и за друго – че трудностите по пътя не са препятствие, а важни житейски уроци, които те напътстват в посоката напред. Това е д-р Алина Стайков, специалист по акушерство и гинекология в една от големите специализирани клиники в Цюрих, Швейцария.

Пътят й от студент в Медицинската академия в София до специализант в университетската болница Шарите в Германия сякаш бил предначертан. Още в студентските си години Алина се насочва като доброволец в хирургичното отделение на болницата за спешна медицина „Н.И.Пирогов“ в София. По това време сред колегите си в бели престилки тя открива и своя съпруг. Двамата обсъждат как да продължат съвместния си път и заедно се насочват към Германия. Там Алина продължава като специализант в областта на пренаталното здраве, на която ще се посвети в бъдеще.

„Там се потопих дълбоко в тази сфера. Практиката ми позволи да науча много. Повече от 22 години съм в чужбина – след прекараните в Германия 7 години, заминах за Швейцария, където и до момента живея. Там имам лекарска практика  и допълнително съм консултант в една от клиниките за пренатална диагностика“ – разказва за живота си д-р Стайков.

„Комуникацията много помага на лекаря. Тя е разковничето, с което ние стигаме до пациентите. Не става само въпрос за разбираемия език, т.е. да преведем сухата материя, да ни разберат. Когато става въпрос за тежки диагнози, особено в пренаталната медицина, има много трудни моменти, които трябва да преживее едно семейство, има последствия, които ще останат за цял живот, затова е много важно как ще се обсъдят с тях проблемите. Лекарят трябва да прояви не просто повърхностна емпатия, а истинско, емоционално съчувствие към състоянието на пациентите, сблъскващи се с много неизвестност, нужда от търпение, страхове. Затова като обучавам млади колеги в акушерство и гинекология, винаги ги карам първото да се поставят на мястото на пациента поне за час. Професионализмът е едната страна в работата, но човечността, подходът с който ние съпътстваме хората в това изпитание, е друг много важен аспект.“

Трудностите, които среща при реализацията си в чужбина Алина нарича най-добри учители. Казва, че препятствията учат човека как да се справя успешно със задачите и в бъдеще. „Тази позитивна настройка ми помага много. Сутрин да се събудиш и да поемеш глътка въздух – няма по-голям дар от това, но не го осъзнаваме, а има хора, за които това е огромно усилие“ – казва д-р Алина Стайков:

„Моята професия изпълва изцяло ежедневието ми, благодарна съм, че имах шанс да се занимавам тъкмо с това, но изисква много труд и пълна отдаденост – кара те непрекъснато да мислиш за своите пациенти. А човек не трябва да очаква да му се отплатят за добрината. Напротив, когато направим нещо добро, това означава, че ние се отблагодаряваме за шанса, който имаме тук. Само така можем да си подарим спокойствие и душевен мир, а това чувство предаваме и на околните.“

В Швейцария д-р Стайков се чувства като у дома си. Още първите й впечатления били, че страната прилича на България – с много зеленина и със спокойни градски улици. „Никога не съм губила връзката с България, имам планове в бъдеще по-често да се връщам, за да обменям опит с колеги“ – казва Алина Стайков:

„В Швейцария има български училища, преподавателите са ми близки, моята дъщеря посещаваше занятията. Там поддържат всички български традиции, празнуват се българските празници. Има Българо-швейцарски бизнес клуб, в който членуват много българи, а имам много приятели и сред българските музиканти в операта в Цюрих. Аз съм голям почитател на оперното изкуство и почти всеки месец посещавам представленията. Да се върна, да усетя България с всичките си сетива, това ми липсва, но не е чак толкова болезнено, защото в Швейцария се събирам често с българи и споделяме много хубави моменти заедно.“

Снимки: личен архив, архив