Август 1978 г., завод “Кремиковци”. Жега, метал, прах и мирис на машинно масло. Започва поредният работен ден за бригада затворници с тежки присъди. За тях той ще е съдбовен.
Как продължава историята разказва най-новият български игрален филм на режисьора Мартин Макариев „В сърцето на машината“, който тръгва по кината в България от 18 март. Филм за търсенето и намирането на човещината във всеки един от нас, без значение от цената, която се заплаща. „В сърцето на машината“ е още по-важен в момент като днешния, подвластен на война и продължаваща пандемия“, убедени са в екипа на продукцията.
Историята е базирана на истински събития от края на 70-те години на м.в. у нас, разказани лично на режисьора преди повече от 10 години. В главните роли влизат едни от най-добрите български актьори – Христо Шопов, Ивайло Христов, Юлиан Вергов, Александър Сано, Христо Петков, Владимир Зомбори, Валери Йорданов и Башар Рахал. Роля има и известният македонски актьор Игор Ангелов. Оператор е Андрей Андреев, сценарият е на Борислав Захариев, а музиката – на Виктор Стоянов, работил с екипа на легендарния германски композитор Ханс Цимер.
„Бягахме от това да правим тежък филм. Искахме той да е свързан с позитивизъм, защото проследяваме жаждата за свобода, която превръща едни престъпници отново в хора“ - казва за БНР продуцентът на филма Александър Пенев.
„Разказът в този филм е интернационален. Става въпрос за общочовешките права, мечти, желания и подбуди. Колкото до епохата – най-общо казано това е соц-режимът, който е свързан пряко не само с България, а с всички социалистически държави. Но това, което ще видят зрителите, и което е най-важно според мен, е, че ние българите крием дълбоко в сърцата си изключителна човещина. Филмът ни може би представя какво струва да запазиш човешкото в себе си. Нашите герои плащат висока цена, за да го открият в себе си, но те я плащат със смелост, със сърце, защото си струва“ – казва продуцентът.
„Това, което спасяваш – спасява теб“, категоричен е режисьорът Мартин Макариев, за когото „В сърцето на машината“ е шесто заглавие във филмографията му. В края на изминалата година продукцията триумфира в три категории (най-добър звук, монтаж и актьорски състав) на международния кинофестивал AFIN в Австралия и спечели голямата награда за най-добър филм от фестивала „Златна роза“ във Варна. А само преди месец завърши и голямата европейска предпремиерна обиколка на филма, която започна на 3 февруари в Хамбург и продължи до 27 февруари с прожекции в над 20 града в Германия, Англия, Шотландия, Ирландия и Франция. Екипът е получил дори поздравително писмо от компанията на режисьора Стивън Спилбърг, които са гледали българския филм в Лондон. Без да отдава голямо значение на подобно признание Макариев все пак признава, че то му дава вяра, че пътят, по който върви с колегите си, има смисъл.
„Вярвам, че изкуството е колективен спорт. И зависи много от националното ниво. За съжаление, начинът на мислене в България е много различен от този в други европейски държави, а именно, че трябва да градиш нещо с години преди да видиш резултати и че най-важното е пътят, който минаваш. Тук хората смятат, че когато влагат нещо, те го влагат в крайната цел, а тя реално е следствието. Като пример винаги съм давал големите спринтьори, които за мнозина изкарват милиони долари само с 10 секунди бягане. Но всъщност те изкарват тези пари за десетки години тренировки и лишения, които са кодирани в тези 10 секунди. И нашият филм днес – той не е резултат от средствата, които са ни отпуснали от „Национален филмов център“. Той е резултат от 15 години много работа, пари, време, опит и лишения, и пътят няма да свърши с премиерата. И казвам, че изкуството е колективен спорт защото той не зависи не само от нас, той зависи от много, много хора, включително и от държавните институции.“
Важното е този филм да окрилява, казва кинорежисьорът. И затова в него се оказва силно застъпена поезията на класически български автори като Христо Смирненски и Никола Вапцаров. „Тези автори са имали умението да напишат пет думи, които да ти вдигнат духа“ – казва Мартин Макариев. А филм като „В сърцето на машината“ е пореден опит да се вдигне духът на българското съвременно кино и творците в него.
Съставил: Весела Кръстева /по интервю на Таня Димова, БНР-„Хр.Ботев“/
Снимки: @intheheartofthemachine.movieПрожекция на документалния филм "Йоргос Гунаропулос от Созопол" ще има тази вечер от 18.00 ч. в берлинскито кино "Brotfabrik". Йоргос Гунаропулос /1889 - 1977/ е един от най-значимите гръцки художници на своето време. Роден на брега на Черно..
Вицепрезидентът Илияна Йотова открива на 3 ноември в световноизвестния музей “Гети” в Лос Анджелис изложбата “Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция”, съобщиха от прессекретариата на президентската институция. Златни..
Будителите са личностите, към които изпитваме не само признателност и възхищение, но и възприемаме като едни от най-значимите фигури в историята ни, защото събуждат чувството ни за национална приобщеност. Какво обаче стои зад понятието "будител“,..