Институтът по микробиология „Стефан Ангелов“ към БАН отбеляза тържествено своята 75-а годишнина. Забележителната история на тази важна за страната ни институция започва след края на Втората световна война, през 1947 г., когато в отговор на тогавашната нужда в обществото за борба с инфекциозните болести, започват целенасочени изследвания в тази област. Първите теми, които разработват микробиолозите са в полето на медицинската и ветеринарната бактериология и вирусологията. Скоро след това започват и първи проучвания на микробната среда в традиционните за българина храни като киселото мляко и бялото саламурено сирене и най-вече тяхната полза за здравето на човека.
Днес микробиолозите от Института работят върху създаване на препарати, свързани със забавяне на стареенето на клетките, за лечение на псориазис и подпомагащи човешкия имунитет формули.
По повод годишнината директорът на Института проф. д-р Пенка Петрова отбеляза, че в областта на екологията, постиженията са свързани най-вече с откритите нови щамове бактерии и дрожди, които могат да разграждат токсични вещества във водите и на микроорганизми, способни да разграждат целулозни отпадъци по време на дълги космически мисии.
Проф. Петрова припомни, в интервю за БТА, че при тях вече е разработен прототипът на българската ваксина срещу Covid-19. Проектът е финансиран от Института „Пастьор“ в Париж и е отчетен с отлична оценка за работата на нашите учени.
В тържествената конференция, посветена на годишнината на Института по микробиология се включиха редица млади учени с най-новите си разработки, насочени към подобряване качеството на живот.
Сред младите надежди в науката е Кристиана Амирова, докторант в лаборатория по метаболомика към Департамент по биотехнологии в БАН.
Скоро й предстои защита на дисертация, посветена на нови изследвания върху две природни молекули, извлечени от рядко, но много ценно растение в България:
„Това растение е Орфеевото цвете, като идеята е да повлияем на над 1000 гена в човешкия организъм, а те от своя страна отговарят за антиоксидантната защита на организма и регулират много неща по време на възпаление. На практика целим чрез тези природни молекули да повлияем на човешкото здраве и да го подпомогнем. Дълги години химията е част от живота на хората, но ние искаме да сме по-природосъобразни, вече много хора се обръщат към природните ресурси и това е нашата етнофармакологична насоченост. Така ние стъпваме на откритията на нашите предци и с помощта на модерните методи в момента доказваме тяхната ефективност. Сега виждаме какъв е механизмът на действие на тези лекарствени растения.“
Но тъй като Орфеевото цвете е в „Червената книга“ на България и брането му е забранено със закон, учените микробиолози са намерили начин да го култивират в лабораторни условия. „Това е работата на учения – да допринася и помага за човешкото здраве. Вярваме, че чрез добавки и други субстанции това растение ще помогне човек да се чувства по-здрав, за намаляване на затлъстяването и за подобряване на общия тонус“ – казва Кристиана Амирова:
„В България има много възможности, благодарение на европейското финансиране, например в Центъра по растителна и системна биология и биотехнология, който е в Пловдив, са концентрирани водещи научни разработки в страната ни. Той получава финансиране над 60 млн. лв. и от там идват водещи научни статии и материали. У нас има много възможности за работа в сферата на науката, а човек само трябва да направи крачка в тази посока. Институтът разработва такива молекули, с които бихме могли да помогнем при справяне с вирусни пандемии, като Covid-19, но това е нещо, с което ще трябва да се научим да живеем. Все още е рано да се каже, че ще се открие панацея за борба с вирусите и други заразни болести.“
Снимки: microbio.bas.bg, БГНЕС, личен архив, архив
Днес се навършва една година от отвличането от хутите в Червено море на двама български моряци като част от екипажа на кораба Galaxy Leader. По този повод молебен за здравето и спасението на сънародниците ни беше отслужен в моряшкия храм "Свети..
Служебният премиер Димитър Главчев увери, че не се предвижда увеличение на осигурителната вноска. Главчев присъства на представяне на нов изкуствен интелект от последно поколение, работещ на български език, създаден от Института за..
Годишно поне 20-30 души от строителството губят живота си, посочи пред БНР вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. Той коментира тежкия инцидент в София, при който загина един работник, а други пострадаха, заради незаконен ремонт в сглобяемо..
От следващата учебна година профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език "Михай Еминеску" може да бъде преместена в сграда в центъра на..
В Деня на християнското семейство, в брой 27 на предаването, слушайте: Какви неразказани френско-български истории разказва българското..
Френско-българска търговска и индустриална камара днес организира посрещане на новото божоле в София. По стара френска традиция всяка година в третия..