Случайно или не, войната в Украйна започна непосредствено преди Великия пост. В дните, когато Православната църква призовава за смирение и покаяние, два славянски православни народа бяха въвлечени в едно от най-страшните изпитания – войната. Прошката и любовта към ближния отстъпиха пред болката, страха и ненавистта към причинителите. Някои успяха да се евакуират в съседни държави, други останаха притихнали в подземията, под канонадата на тежки оръдия. Кой можеше да помисли, че в XXI век отново ще се стигне до военен конфликт в същата тази част на Европа, която понесе най-големите човешки загуби и преживя ужасите на Втората световна война?
Вероятно забравен, урокът от миналото се превръща в изпитание за любовта, вярата и човечността в настоящето.
„Това са много категорични, много силни уроци и едва ли могат да бъдат по-видими“ – отбелязва в интервю за БНР- Варна отец Василий Шаган, чието ежедневие протича в Бежанския център, сформиран в Двореца на културата и спорта в морската ни столица.
„Винаги имаме изпитания. Христос е казал, че ще имаме скърби в живота си, а според Апостол Павел скърбите пораждат търпение. То не е просто скърцане със зъби, а е творческа добродетел, която на свой ред поражда в нас опитност. От търпението излизаш обновен човек, придобил надежда чрез опита, който ти е дал възможност да излезеш от ситуацията. Започваш да разбираш, че нещата не са еднозначни. Можеш да излезеш на минус – да се отчаеш, да изгубиш себе си, или на плюс – да придобиеш надежда за нещо същностно... Апостол Павел казва, че надеждата може да се породи от осъзнаването, че Бог е този, който е излял в нас своята любов. Когато в тези скърби, придобиеш опита, който да ти даде упование в Бога и започнеш в Него да осъществяваш себе си и своя живот – тогава със сигурност си в правилната посока. Това са тези категорични уроци, през които, за съжаление, трябва да преминем. Понякога човек трябва да мине през тях, за да осъзнае, че е разпилял, както казва Шекспир, своя Дух.“
Малко или много, покрай живите свидетелства на потока от бежанци, дошли всеки със своята съдба, отец Василий осъзнава, че ситуацията в Украйна е прекалено сложна и нееднозначна. „В това цунами от информация и пропаганда, човек, за да се ориентира, трябва да се настрои на по-хуманна вълна, да прояви човечност“ – отбелязва той и добавя: „Аз например се опитвам да притихна малко, да притъпя чисто човешката си емоция на страх, несигурност и гняв, за да мога да се мобилизирам да остана адекватен“.
Според отец Василий, цялата тази ситуация би могла да ни обогати, а също и да ни промени и в духовен план:
„Ако не настъпи никаква промяна, значи пореден урок или поредна неслучайна ситуация, която ни е предоставена от Бога, ще я пропуснем и пак ще останем като една неразорана, безплодна нива. Но ситуацията сега така ни оре и ни мели в мелачката по толкова категоричен начин, че можеш да излезеш от нея като част от нещо по-същностно – да осъзнаеш в името на какво и защо живея и кой съм аз всъщност.“
По думите на отец Василий, Бог е дарил човека с няколко духовни сили, а една от тях е гневната сила, която можем да трансформираме за добри дела, вместо да съдим и да се озлобяваме, за да останем хора:
„В тази война ще победи именно това – ако ние въпреки всичко запазим своя разум чист от осъждане и омраза и дори се опитаме да израснем в човещината. Ние трябва да научим уроците си от тази война, а когато успеем, то със сигурност ще победим. Започнем ли да отговаряме на злото със зло, то тогава ние играем в хорото на дявола, а тъкмо той е този, който запали тази братоубийствена война. Това е проблем на цялото човечество, ние изгубихме до голяма степен своята човечност и сега Бог иска да ни напомни: „Събудете се, вие сте хора, които трябва да се върнат в своето истинско достойнство, което Аз съм ви дал!“ Заради коренното изопачаване на Божието творение в нас и превръщането му в ненавист, това, което се случва сега, е прекрасен урок да се осъзнаем, да се събудим и да се възродим отново. Как ще съумеем да го направим, ето това е изкуството.“
Отец Василий е бесарабски българин от гр. Тараклия (Молдова). Като ученик идва в Софийската духовна семинария, след което изучава богословие във Великотърновския университет. Понастоящем служи в храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец” и е ръководител на Духовно-просветен център при храм „Св. Архангел Михаил” – Варна.
Съставил: Дарина Григорова (по интервю на Светлана Вълкова, БНР-Варна)
Снимки: arhangel.bg, azov.org.ua, ЕПА/БГНЕС, reuters.com
Първата модерна за времето си Коледа се празнува в България през 1879 г. Тя е по европейски образец - с елха, зимни кънки и подаръци. Тогава Младият Александър Батенберг, едва станал български княз, се заема да модернизира страната във всяко едно..
Българската православна църква почита днес свети Наум Охридски. Наум е средновековен български учен и книжовник, роден около 830 г. и починал на 23 декември 910 г. Той бил от благороден произход, но оставил всичко и последвал славянските равноапостоли св...
В светската летопис на следосвобожденска България, митрополит Климент Търновски е известен като Васил Друмев – бележит книжовник и общественик, той води изключително духовен, християнски живот. За езиковедите той е сред най-ярките ревнители на..
На 9 януари Православната църква чества свети мъченик Полиевкт, свети Петър, епископ Севастийски, преподобни Евстратий, свети пророк Самей...
На 10 януари Православната църква чества св. Григорий епископ Нисийски, преподобни Дометиан епископ Мелитински, свети Маркиан, свети Теофан..
Прожекция на документалния филм на журналистката Милена Милотинова "Само защото бяха българи" се състоя в София и припомни събитията от т.нар...