Поредица от кризи във вътрешен и външнополитически план и липса на какъвто и да е толеранс в първите 100 дни начело на държавата. В подобна обстановка работи управляващото мнозинство в България, обединило в сложна конструкция четири партии с твърде различни, а често дори и напълно противоположни позиции по редица важни въпроси. Ако към тях прибавим и близо едногодишния конфликт между изпълнителната власт и прокуратурата, както и неразбирателствата с президента Румен Радев по някои теми, задачата правителството да устои става още по-трудна.
„Коалицията между четирите управляващи партии беше формирана на базата на анти-ГЕРБ консолидация. Проблемът е, че настроенията в обществото са нещо твърде непостоянно и бързо се променят“ – обясни в интервю за БНР политологът Светлин Тачев.
„Войната в Украйна, ни припомни едно старо деление на „фили и фоби“. В него правителството няма особен комфорт, тъй като от едната страна стои БСП (заявяваща категорично, че ще напусне коалицията, ако България изпрати военна подкрепа на Украйна - бел.ред.), която се стреми да запази имидж пред своите избиратели, а от другата са евроатлантически ориентирани политици, като тези в Демократична България. По тази причина почти всички решения около войната в Украйна са затруднени и буксуват. По отношение на Северна Македония, коалицията също е на противоположни мнения“ – категоричен е Тачев и продължава:
„В коалицията съществуват и по-малки сблъсъци, които нямат потенциал да повлияят върху стабилността на кабинета. Такъв е раздорът около избора на гуверньор на БНБ. Ще се намери начин този проблем да бъде решен, тъй като ще е голяма грешка ако това доведе до падането на кабинета. Не съм сигурен, че разпадането на коалицията в подобен сложен вътрешно- и външнополитически момент ще бъде простено от страна на избирателите.“
Фактът, че правителството не успя да изработи общи политики, по които да има съгласие между коалиционните партньори, говори само едно – противоречията помежду им ще са все повече и по-чести, прогнозира политологът Страхил Делийски, но обръща внимание на още един важен детайл от политическата картина:
„Идеята, че парламентарната демокрация се осъществява през партиите, е дефектирала. Нито „Продължаваме промяната“ са партия, в която е ясно какви социални и обществени интереси се защитават, при „Има такъв народ“ е абсолютно същото. Позициите на Слави Трифонов функция на политически интерес на някаква група ли са, доколко и как той бива контролиран от останалите в партията? В БСП също всичко е концентрирано около персоналните представи за политиката на лидера.“
Що се отнася до позициите на партньорите по водещи външнополитически теми като войната в Украйна и ветото върху началото на преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС, те отново са в двете крайности и са наситени с твърде много емоции, което невинаги е добър подход щом се изискват общи решения и действия.
„Няма как, както в случая със Северна Македония, да имаме различни решения и да очакваме, че това ще доведе до решаването на тази криза“ – заяви за БНР политологът Татяна Буруджиева и допълни: – Този въпрос „взривява“ българското общество, тъй като е наситен с твърде много емоции. Министър-председателят успя да подобри позицията на България пред европейските партньори, включително и със своето символно първо посещение именно в Скопие. Оттам нататък обаче не последва никаква конкретизация или развитие по отношение на българската позиция за европейското бъдеще на нашата съседка. Той обеща, че конфликтът ще бъде решен и ще се подобрят отношенията между двете страни, но истината е, че икономическите отношения, няма как да решат другите проблеми като езика на омразата, опитите за ерозия на българската идентичност, опитите за натиск за отказ от българско самосъзнание и други недемократични прийоми. В красноречиво свидетелство за тях се превърнаха и резултатите от националното преброяване в Северна Македония, които показаха, че там живеят едва 3504 българи.“
Идентична е поляризацията в коалицията, а и в обществото, по отношение на предоставянето на военна помощ за Украйна – категорична е Буруджиева.В заключение, поглеждайки общата картина, трудно можем да определим колко време ни дели от предсрочни парламентарни избори и докога сложната коалиционна структура, напомняща „орел, рак и щука“, ще успее да устои на сериозните вътрешни и външни предизвикателства пред нея.
Текст: Йоан Колев /използвани са интервюта на Лъчезар Христов, БНР-Радио София, Паолина Комсалова, БНР-Пловдив и Александър Райчев, БНР-„Хр.Ботев“/
Снимки: БГНЕС, БНР, архив
От следващата учебна година профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език "Михай Еминеску" може да бъде преместена в сграда в центъра на София, съобщи БТА. Като възможна нова локация се обсъжда част от сградата на Професионалната гимназия..
Вицепрезидентът Илияна Йотова изтъкна, че променените текстове в Конституцията са се обърнали срещу създателите им. Пред журналисти Йотова коментира, че "заради тези промени в Конституцията не може да се избере днес председател на Народното събрание"...
77% от работещите в средното образование са готови да излязат на протест с искането да бъдат увеличени заплатите в сектора, според национално проучване на КТ "Подкрепа". Половината от анкетираните се обявяват за национална ефективна стачка, около 25% –..
"Инвестирането в хората, образованието, иновациите и технологиите е ключът към успеха в бъдеще", заяви президентът Румен Радев на откриването на бизнес..
Учредена днес партия "България може" излиза на българската политическа сцена с амбиция да даде алтернатива на избирателите, които не се чувстват..
В „България днес“ на 22 ноември говорим за това как се осъществява дейността на едно българско сдружение в Гърция, с..