Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Необходими са 85 хил. социални жилища за бездомни в България

Два милиарда евро е нужната инвестицията за целта

Снимка: БГНЕС

Подходящото жилищно настаняване е основно право на човека, което следва да бъде заложено в националното и европейското законодателство – посочва резолюция на Европейския парламент, приета на заседание през януари миналата година. В рамките на ЕС трябва да бъдат въведени минимални задължителни изисквания за здравословни домове, които включват качество на въздуха в затворените помещения, достъп до чиста и висококачествена питейна вода, подходящи санитарни и хигиенни съоръжения. В документа се посочва и общоевропейската цел да бъде сложен край на бездомността в съюза до 2030 година.

Към 2020 година бездомните хора в ЕС са били 700 000 души, като за последното десетилетие броят им е нараснал със 70%. Липсва точна статистика колко са хората без дом в България. Причините да изберат скитническия начин на живот са строго индивидуални, но една от честите е липсата на собствено жилище или невъзможност да се живее в него. Нерядко за тези хора в нужда кандидатстването за социално жилище също се превръща в мисия невъзможна.

Какви са причините?

„Разгледахме статистики за променящия се брой общински жилища през годините, в които общината може да настанява нуждаещи се при по-достъпен наем. От 1993 година, когато тези жилища са били 120 000 на територията на София, днес те са по-малко от 9000, сочат официални данни предоставени от Столична община“. От друга страна, в града в момента има повече от 10 000 нуждаещи се, които имат право да получат подобно жилище“– обясни в интервю за БНР Стефан Кръстев, съавтор на специализиран доклад, озаглавен „Дом за всеки мисия (не) възможна“.  Документът, съставен със съдействието на френска фондация, анализира състоянието на съществуващите социални жилища и политики за настаняване в две български общини – София и Сливен.

Заради липсата на достатъчно свободни места, част от нуждаещите се, са принудени да живеят в центрове за временно настаняване на бездомни хора. В столицата има едва три такива, с капацитет от 510 души.

Още преди 15 години държавата почти изцяло е делегирала жилищната политика в прерогативите на общините, които не разполагат нито с достатъчен сграден фонд за социални жилища, нито с финансов ресурс за изпълнението на тези политики. Оттук следва и въпросът, какви са механизмите за набавянето му?

„За последните 30 години единственият финансов ресурс, който се получава за справяне с тези проблеми идва по оперативните програми, свързани с регионалното развитие. С част от средствата се строят социални жилища. В последните 10 години има общо 1400 построени жилища по тези оперативни програми, което прави малко повече от 1% от реално нужните в страната“ – заяви Кръстев и уточни, че според анализите в цялата страна, те трябва да са минимум 85000. – Сумата, необходима за изграждането им е около 2 милиарда евро. Тя изглежда голяма, но ако се разпредели в рамките на 10 години, не е толкова непосилна. Изглежда обаче липсва политическа воля темата да се превърне в приоритет.“

Само през последните две години на пандемия от Covid-19 хората станаха свидетели на редица промени, които ги накараха да преосмислят начина, мястото и средата, в която живееха досега.

„В последните години има наплив към малките населени места, закупуване на имоти и опит за живот в тях на редица семейства, които работят онлайн. Грижата за тези семейства и най-вече за политиката по тяхното устройство  е изключително важна за отделните общини, за да ги мотивират да останат в тях, а и изобщо в България“ – посочи в интервю за БНР архитект Искра Дандолова.

Свързана публикация в текста: Все повече млади българи избират да живеят извън големите градове

Според нея жилищната политика е основополагаща и за развитието на икономиката и трудовите процеси у нас. Свидетелство за това е и един от честите доводи за емиграция – неподходящи за нуждите на гражданите жилищни условия.

Съставил: Йоан Колев /по интервюта на Ивана Мурджева, БНР-„Хр.Ботев“ и Валерия Николова, БНР-„Хоризонт“/

Снимки: БГНЕС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Иван Демерджиев

Разбираме колко важно е за Делян Пеевски да има нов главен прокурор

Членовете на Висшия съдебен съвет нямат нито юридическото, нито моралното право да изберат следващия главен прокурор при положение, че мандатите им отдавна са изтекли , заяви пред БНР бившият служебен вътрешен министър Иван Демерджиев. В..

публикувано на 08.09.24 в 15:38
Атанас Запрянов

Връщането на наборната военна служба може да дойде на дневен ред, ако не се запълнят вакантните места в армията

Засега не предвиждаме и не предлагаме на българския парламент да връща наборната военна служба , заяви пред БНР служебният министър на отбраната Атанас Запрянов. Той изрази надеждата с повишването на заплатите на военнослужещите от догодина да се..

публикувано на 08.09.24 в 13:38

София е част от световното юбилейно турне на Андреа Бочели

Световноизвестният италиански певец Андреа Бочели ще отпразнува 30-годишната си кариера и с българската публика на Националния стадион “Васил Левски”. На 14 септември той ще изнесе грандиозен концерт под звездите, тъй като София е включена в юбилейното..

публикувано на 08.09.24 в 10:51