Как европейската перспектива на Молдова ще допринесе за съхранението на българските традиции в заселения предимно с етнически българи район Тараклия – различни гледни точки изразиха участниците в конференцията "Български гласове за Европа", организирана в пресклуба на Българската телеграфна агенция (БТА) в молдовския град.
“Искаме да живеем в мир, просперитет, да бъдем част от свободния свят. Докато някои решения отнемат време, други трябва да се вземат бързо и решително, като се възползваме от възможностите, които идват с променящия се свят”, заяви молдовският президент Мая Санду на 3 март, когато страната подаде молба за членство в ЕС. Така Молдова стана част от т.нар. Асоциирано трио, заедно с Грузия и Украйна, само седмица след началото на конфликта в съседна Украйна. Войната се превърна в катализатор на европейската перспектива на региона, а надеждите, които европейското бъдеще на Молдова пробужда у бесарабските българи са в много направления, стана ясно по време на днешната конференция в Тараклия. Специален гост беше българският евродепутат от ЕНП Андрей Новаков, според когото Евросъюзът трябва да открие своето сърце и да проявява повече състрадание и грижа:“Европейският съюз започва от там, откъдето има и едно българско сърце, а в Тараклия те са много. Започва от там, където има университет, в който се учи на български, там където навсякъде пише на български и те поздравяват на родния ти език. Държа да кажа, че българската държава не просто се интересува от вас, а е готова да стори всичко по силите и възможностите си, за да помогне. Правя го и ще продължавам да го правя и аз самият, тъй като представям и вашите интереси на европейско ниво като част от Европейския парламент.”
По време на дискусията се чуха и редица мнения на представители на бесарабските българи, как биха могли да се решат сериозни проблеми, с които от общността не може да се справи сама.
Особено важен сред тях е този за бъдещето на Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак“, чиято мисия е да съхранява и развива българския език, история и традиции. 70% от обучаващите се в него са етнически българи.“Част от студентите се обучават в съвместната с Русенския университет “Ангел Кънчев” специалност “Бизнес мениджмънт”, която им позволява след завършване да получат българска диплома – посочи ректорът на учебното заведение доц. Мария Паслар и поясни: – Университетът ни работи съвместно и с великотърновския “Св.св. Кирил и Методий”, но и с двете висши учебни заведения, сътрудничеството не е напълно пълноценно. Все още нямаме възможност заедно да подготвяме специалисти и да издаваме взаимно валидни дипломи. Надяваме се, че диалогът, който се води на най-високо ниво между България и Молдова за създаването на филиал на български университет в Тараклия, ще завърши успешно и през новата учебна година тук вече ще работи подобно учебно заведение. Надяваме се, че след това, студентите ще могат да избират и от по-широк набор специалности извън педагогическите, като инженерни, технически, аграрни и други.“
Сътрудничество с музеи от Европейския съюз би допринесло за поддържането на българската култура и традиции в Тараклия, категорична е директорката на Музея за културно наследство там.
“Нашият музей е един от малкото в Молдова, които работят в сътрудничество с Българската академия на науките. Вече четири години участваме в различни научни конференции, подготвяме доклади и работим с училища и детски градини. Всичко това е видно и от нашите отчети“ – обясни Татяна Некит и даде следния пример:
“Имаме много хубава идея за изграждането на етно комплекс, който да показва традициите на бесарабските българи. Тя е още от 2016 година. Не можем да я осъществим вече шест години, защото нямаме финансиране.”
Основателят на фондация „Български дух“ Олег Косих припомни, че благодарение на тях, всяка година около 100 ученици от Молдова, заминават да следват в България, където често след това намират и своята реализация.“Ние няма как да изискваме от ЕС или от България нещо специално за нас, тъй като никой не е длъжен да ни дава нищо. Хубаво е да помислим за една социално-икономическа програма, която да носи ползи и за Молдова, и за България” – посочи Олег Косих.
Бесарабският българин изрази надежда, че европейската перспектива на Молдова, ще позволи на тараклийския район не просто да се запази, а да се превърне в модел как едно малцинство не просто живее в своите рамки, а допринася за добруването на цялото европейско общество. Той предложи и създаването на работни групи по различните държавни политики, в които да бъдат поканени и представители от българските министерства.
Животът зад граница не е нещо необичайно за сънародника ни Марин Йотов. Спокойно можем да кажем, че той е един своеобразен гражданин на света, тъй като за своите 34 години вече е живял в няколко европейски столици. В момента живее и работи в..
Александър Георгиев е едва 14-годишен, когато участва в първото Международното младежко биенале "Българските следи по света – с палитра, камера и слово" в Рим. Събитието, проведено през 2021/2022 г., преминава с голям успех, а картината..
Ученици от три български училища в Италия създадоха първия по рода си атлас за светите братя Кирил и Методий. Проектът се реализира по Националната програма "Неразказните истории на българите" на Министерството на образованието, съобщи пресцентърът на..
С разнообразна програма на 23, 24 и 25 август жителите и гостите на Болград, Украйна, ще отпразнуват 203-та годишнина от основаването на града...
В Роке Саенс Пеня, провинция Чако, в далечна Аржентина ще изберат българската Кралица на красотата. За това съобщават във Фейсбук от българското културно..
Разкъсана облачност
Ясно