Хвърчащи цени и спрени доставки на газ – ще се справят ли потребителите на стоки и услуги в условията на растяща бедност, предприятия пред фалит и все по-несигурна среда?

През март инфлацията надхвърли 12% и установи рекордни стойности от 2008 г. насам, изчисли Националният статистически институт. Само за месец потребителските цени нараснаха с 2,2%, транспортните – със 7,9%, храните се повишиха с 3,3%, а хотелиерските и ресторантьорските услуги – с 2,8%. Още преди поскъпването 2/3 от българите заявиха, че се затрудняват да покрият всекидневните си разходи, показа проучване на НСИ.

“Цените от миналата седмица скочиха главоломно. На сиромах човек всичко му е скъпо”, казва пенсионер от Враца, който заедно със събратята си по съдба оцелява с чувство за хумор – “доколкото е възможно”.

За да бъде овладян инфлационният натиск, правителството ще излезе с пакет от мерки преди актуализацията на бюджета през лятото. “Най-голям е той при хранителната верига и продоволствието и там трябва да бъдат насочени голяма част от мерките”, смята финансовият министър Асен Василев. А премиерът Кирил Петков заяви: “Правителството успя да задържи цените на тока за битовите потребители. Сега очаквам предложение от финансовото министерство за намаляване на ДДС на хляба, плодовете и зеленчуците”.

Икономистът Петър Ганев е скептичен спрямо въвеждането на подобна мярка. Той дава за пример намаляването на ставката за книги, детски стоки и ресторанти по време на епидемията от Covid-19, която не е довела до падането на цените.

“Още тогава казахме, че веднъж отваряйки вратата за преференциален режим за отделни стоки, ще започнат да се трупат много желания – припомня той. – В нашата данъчна система балансът, който работи, е “за всички поравно, но с ниски ставки”. По отношение на ДДС това означава по-скоро да намалим голямата ставка за всички стоки, а не за конкретни.”

Министърът на икономиката Корнелия Нинова предложи да се въведе таван на цените на някои храни и на енергоносителите, както и необлагаем минимум, но засега не среща разбиране в управляващата коалиция.

“Искам да задам един въпрос на всички критикуващи, които казват, че ако се въведе таван на цените, стоките ще изчезнат от магазините – добави тя. – Как е възможно те да не изчезват в Испания, Румъния, Гърция, Унгария, където мярката се прилага от месеци и няма сътресения? Що се отнася до предложението за необлагаем минимум, някак си забравихме, че имаме и работещи бедни.”

Според Петър Ганев налагането на таван върху олиото, хляба и други храни не може да се случи, още повече че производителите са в правото си да ги пренасочат към чужди пазари. Той обаче прогнозира някаква компенсация на доходите – най-вероятно засягаща пенсионерите, както и секторни мерки, които да отпушат повече конкуренция и цената на определени стоки да не бъде допълнително повишавана от изкривявания на пазара. “Надявам се инфлацията да не надвиши 14-15%, но това зависи от успокояването на ситуацията в Украйна и от спада на цените на енергийните суровини”, заключава икономистът.

“Компенсациите за цената на електроенергията трябва да продължат, докато се успокоят пазарите”, коментира в контекста на спрения за страна ни газ от Русия Ивайло Найденов, изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори.

“Държавата трябва по някакъв начин да се намеси – категоричен е той. – Дали това ще става чрез изкупуването на продукция и презапасяване – например със зърното, е необходимо да се обсъди. Не знам как земеделският министър ще субсидира цената на газа.”

Ивайло Найденов каза още, че индустрията се нуждае от гарантирани дъгосрочни доставки на природен газ. “Не трябва да се допусне като при електроенергията купуване от ден за ден”, изтъкна той. По думите му, предстои борба за газ, която неминуемо ще доведе до допълнителен тласък на цените.

Съставил: Диана Цанкова /по интервюта на БНР- Видин и БНР- “Хоризонт”/