Независимо от обществено-политическите промени в края на 90-те години на XX век, които "прекроиха" и официалния празничен календар на българите, Денят на труда – 1 май, се отбелязва с подобаваща тържественост. И до днес много хора го свързват със социалистическото минало на страната ни, други го възприемат като историческа дата, която напомня за началото, поставено на 1 май 1886 г. в САЩ, когато е проведена мащабна национална стачка с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. Неизменна част от българския Първи май е маршът "Дружна песен", една от музикалните емблеми на Деня на труда.
"Дружна песен днес да екне,
песен, песен на труда!
На сърца ни да олекне,
да живей, живей труда!"
Така започва текстът на "Дружна песен", написан е от Георги Кирков – известен поет и публицист. Не толкова популярно е името на създателя на музиката – Георги Горанов, роден в Кюстендил през 1882 г., потомък на бежанци от македонското село Вирче, Пехчевско. На 5-годишна възраст Георги вече свири на бащината си тамбура. През 1898 г. постъпва в Кюстендилското педагогическо училище, където събира свои съученици в струнен оркестър. Връстниците му са записвали в своите спомени, че той обучавал всички – обяснявал нотните стойности, помагал при разучаването на пиесите и дирижирал състава. Този оркестър изпълнявал и негови творби. През 1900 г. в Кюстендил пристига чехът Карел Махан като преподавател по пеене в същото училище, диригент на училищен хор, оркестър, църковен хор и любителски мъжки хор. Човек с големи познания, Махан създава изключителен интерес у Горанов към цигулката и музикално-теоретичните дисциплини. През 1902 г. младежът заминава да учи в Загреб, но не успява да завърши. Завръща се в родината си, тъй като здравословното му състояние силно се влошава. Умира от туберкулоза на 23 години. Оставя неголямо наследство от пиеси за мандолинен оркестър, хорови песни и др.
Той написва емблематичния марш "Дружна песен" през 1900 г. по стихотворението "Песен на труда" на Георги Кирков, публикувано в "Червен народен календар". Песента е изпълнена за първи път на 24 май 1903 г. На площада в Кюстендил се строява мъжкият хор при дружество "Класово съзнание". Дирижира Георги Горанов, тогава 21-годишен. През следващата година песента е пренесена в София, разучена е от студентски хор и изпълнявана при различни поводи. Издадена е в отделна книжка и разпространявана в работническите среди. По-късно ще звучи по стачки, митинги, демонстрации.
Макар че тачим Васил Левски като светец, не са много народните песни, посветени на него. Днес ви предлагаме една от тях – "Кажи ми, горо" – в изпълнение на децата от Вокална група "Карловойс" с художествен ръководител Анита Илиева. Йордан Илиев е автор..
"Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее" – така поетът и революционер Христо Ботев описва своя приятел Васил Левски, когото определя като..
Група Остава открива годината с нова песен и мини клубно турне. "Виновен" е заглавието на новия сингъл, който уверено бележи пътя към нов албум. И макар че първата реализирана песен от бъдещата колекция е предишния им сингъл - "Мона Лиза",..
Макар и млад, Кристиан Костов вече е утвърден изпълнител и автор. Той направи силно впечатление по време на четвъртия сезон на X Factorу нас, достигна до..