Независимо от обществено-политическите промени в края на 90-те години на XX век, които "прекроиха" и официалния празничен календар на българите, Денят на труда – 1 май, се отбелязва с подобаваща тържественост. И до днес много хора го свързват със социалистическото минало на страната ни, други го възприемат като историческа дата, която напомня за началото, поставено на 1 май 1886 г. в САЩ, когато е проведена мащабна национална стачка с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. Неизменна част от българския Първи май е маршът "Дружна песен", една от музикалните емблеми на Деня на труда.

"Дружна песен днес да екне,

песен, песен на труда!

На сърца ни да олекне,

да живей, живей труда!"

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Дружна песен, изп. Ансамбъл за песни на БНР, диригент Михаил Милков

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Така започва текстът на "Дружна песен", написан е от Георги Кирков – известен поет и публицист. Не толкова популярно е името на създателя на музиката – Георги Горанов, роден в Кюстендил през 1882 г., потомък на бежанци от македонското село Вирче, Пехчевско. На 5-годишна възраст Георги вече свири на бащината си тамбура. През 1898 г. постъпва в Кюстендилското педагогическо училище, където събира свои съученици в струнен оркестър. Връстниците му са записвали в своите спомени, че той обучавал всички – обяснявал нотните стойности, помагал при разучаването на пиесите и дирижирал състава. Този оркестър изпълнявал и негови творби. През 1900 г. в Кюстендил пристига чехът Карел Махан като преподавател по пеене в същото училище, диригент на училищен хор, оркестър, църковен хор и любителски мъжки хор. Човек с големи познания, Махан създава изключителен интерес у Горанов към цигулката и музикално-теоретичните дисциплини. През 1902 г. младежът заминава да учи в Загреб, но не успява да завърши. Завръща се в родината си, тъй като здравословното му състояние силно се влошава. Умира от туберкулоза на 23 години. Оставя неголямо наследство от пиеси за мандолинен оркестър, хорови песни и др.

Той написва емблематичния марш "Дружна песен" през 1900 г. по стихотворението "Песен на труда" на Георги Кирков, публикувано в "Червен народен календар". Песента е изпълнена за първи път на 24 май 1903 г. На площада в Кюстендил се строява мъжкият хор при дружество "Класово съзнание". Дирижира Георги Горанов, тогава 21-годишен. През следващата година песента е пренесена в София, разучена е от студентски хор и изпълнявана при различни поводи. Издадена е в отделна книжка и разпространявана в работническите среди. По-късно ще звучи по стачки, митинги, демонстрации.