Независимо от обществено-политическите промени в края на 90-те години на XX век, които "прекроиха" и официалния празничен календар на българите, Денят на труда – 1 май, се отбелязва с подобаваща тържественост. И до днес много хора го свързват със социалистическото минало на страната ни, други го възприемат като историческа дата, която напомня за началото, поставено на 1 май 1886 г. в САЩ, когато е проведена мащабна национална стачка с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. Неизменна част от българския Първи май е маршът "Дружна песен", една от музикалните емблеми на Деня на труда.
"Дружна песен днес да екне,
песен, песен на труда!
На сърца ни да олекне,
да живей, живей труда!"
Така започва текстът на "Дружна песен", написан е от Георги Кирков – известен поет и публицист. Не толкова популярно е името на създателя на музиката – Георги Горанов, роден в Кюстендил през 1882 г., потомък на бежанци от македонското село Вирче, Пехчевско. На 5-годишна възраст Георги вече свири на бащината си тамбура. През 1898 г. постъпва в Кюстендилското педагогическо училище, където събира свои съученици в струнен оркестър. Връстниците му са записвали в своите спомени, че той обучавал всички – обяснявал нотните стойности, помагал при разучаването на пиесите и дирижирал състава. Този оркестър изпълнявал и негови творби. През 1900 г. в Кюстендил пристига чехът Карел Махан като преподавател по пеене в същото училище, диригент на училищен хор, оркестър, църковен хор и любителски мъжки хор. Човек с големи познания, Махан създава изключителен интерес у Горанов към цигулката и музикално-теоретичните дисциплини. През 1902 г. младежът заминава да учи в Загреб, но не успява да завърши. Завръща се в родината си, тъй като здравословното му състояние силно се влошава. Умира от туберкулоза на 23 години. Оставя неголямо наследство от пиеси за мандолинен оркестър, хорови песни и др.
Той написва емблематичния марш "Дружна песен" през 1900 г. по стихотворението "Песен на труда" на Георги Кирков, публикувано в "Червен народен календар". Песента е изпълнена за първи път на 24 май 1903 г. На площада в Кюстендил се строява мъжкият хор при дружество "Класово съзнание". Дирижира Георги Горанов, тогава 21-годишен. През следващата година песента е пренесена в София, разучена е от студентски хор и изпълнявана при различни поводи. Издадена е в отделна книжка и разпространявана в работническите среди. По-късно ще звучи по стачки, митинги, демонстрации.
На 9 ноември една от залите на Фолклорния ансамбъл "Тракия" в гр. Пловдив ще събере млади таланти за традиционния майсторски клас "С песните на Кичка Савова". Събитието се организира от фондация "Кичка Савова ", чийто председател е Стефка Здравкова,..
Излезе първата „Книга на песните на ЕС“ (The EU Songbook), която съдържа по 6 песни от всяка от 27-те страни членки на ЕС и химна на общността "Ода на радостта", предава БТА. Песенният сборник е датски проект с нестопанска цел и няма финансови връзки..
От трийсет години цигуларката Искрена Йорданова живее в Лисабон. Всичко, което прави като музикант, е свързано с бароковата музика. Посвещава голяма част от времето си на откривателството на старинни ръкописи, на които вдъхва нов живот със своя..
25 ноември е обявен за Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените по инициатива на ООН още през 1999 г. Идеята е правителства,..
Акустичен поп с корени в българския фолклор – това е музиката, с която сме свикнали да свързваме дуета Димитър и Христо. Те са Димитър Атанасов и Христо..