Опознаването на непознат език, история и култура поражда близост – независимо дали в основата ѝ стои научен интерес, обикновено любопитство или случайна среща. А когато този досег с чуждото духовно наследство прерасне в професионален път, той не само разширява нечий личен кръгозор, но има силата и да въздигне цял един народ.
Според учените българистиката играе основна роля както при изграждането на съвременния образ на България, така и за мястото ѝ в развитието на европейската и на световната цивилизация. За съжаление, заради новите геополитически реалности в последните няколко десетилетия се наблюдава понижен интерес към тази научно-изследователска област от страна на чуждестранните изследователи, установяват те. Един международен академичен форум от последните дни обаче възроди надеждата, че българистиката все още има място в университетите – не само на Стария континент, но също в Азия и Америка.
Конференцията "Българистиката извън Европа – предизвикателства и перспективи", организирана от Съвета за чуждестранна българистика към БАН, събра на онлайн среща представители българистични центрове в Япония, Китай, Южна Корея, Съединените щати и Канада. Проф. Анисава Милтенова от Института за български език на БАН разказва за установената практика в изучаването на българския език и култура в Азия и Северна Америка, датираща от втората половина на ХХ век:
"В Китай българистичните изследвания и интересът към преподаването на български език имат дълга история, която започва през 1961 г. в Пекин. До днес българистика там са завършили 229 възпитаници с бакалавърска степен и други десет с магистърска. Интересни контакти имаме и в Япония– в Сапоро съществува специален център за научни изследвания, където се провеждат научни посещения, обмен на учени. И в Китай, и в Япония интересът е предимно към средновековния период на българския език и литература. Традицията на средновековните текстове е някак много близо до тяхното разбиране и култура и тези текстове не само се изучават, но и превеждат. Същото е и в Южна Корея, където редовно имаме лектори в Университета за чуждестранни изследвания "Ханкок" в Сеул. Тук трябва да включим също Северна Америка с нейната Асоциация по българистика, създадена през 1971 г."
Проф. Анисава Милтенова казва още, че българистите са нашите посланици по света.
"Всъщност образът на България достига до отделните държави чрез българистиката – изтъква тя. – Тези учени представят лицето на страната ни в областта на историята, езика, литературата, преводите, чрез съставянето на антологии от произведения на български писатели от далечното Средновековие до съвременността, различни видове участия в общи конференции и работни срещи, обмяна на теми."
В "България днес" на 18 септември слушайте: 04:34 - Актуално от България и за общностите с българи по света 19:21 – По-слаба реколта, но и засилен интерес към виното отчитат в сектора 37:06 – От Кърджали, през Истанбул - до..
Правителството на Росен Желязков оцеля и при петия вот на недоверие, този път на тема “ Вътрешна сигурност и правосъдие ”. Със 133 гласа “против” от общо 234 народните представители от ГЕРБ-СДС, ДПС-Ново начало, БСП и ИТН спасиха кабинета . “За”..
Децата ще могат да подават сигнали, ако те или техни връстници станат жертва на насилие, чрез мобилното приложение CyberKidz Patrol , съобщи социалният министър Борислав Гуцанов. То ще бъде достъпно за сваляне в началото на октомври. Единствената..
На 17 септември православната ни църква почита паметта на света мъченица София и трите ѝ дъщери Вяра, Надежда, Любов, които загиват като мъченици на..
В средата на месец септември, традиционно големият християнски празник Кръстовден (14 септември) слага началото на един от най-очакваните земеделски..
На брифинг след днешното правителствено заседание министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов обяви, че Министерският съвет е приел..