Антарктика вдъхновява множество географски открития в миналото, включително търсенето на митичната  Непознатата южна земя /Тера аустралис инкогнита/. Антарктика всъщност се нарича регион, обхващащ континента Антарктида и водите и островните територии в Южния океан или около 20% от Южното полукълбо. България установява постоянно присъствие в Антарктида през 1988 г., когато е построено българското убежище на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови, обявено за изследователска база “Св. Климент Охридски“ през 1993 г. В края на същата година е регистриран Научен институт в София, наречен Български антарктически институт (БАИ). С решение на Министерския съвет от 1998 г. той е определен за национален оператор на дейността на Република България на Ледения континент. БАИ организира ежегодни антарктически експедиции и стопанисва българската полярна база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. В експедициите през годините участие вземат специалисти в различни области като геология, геохимия, геофизика, метеорология, биология, медицина и т.н. Резултатите от тези научни изследвания са отпечатани в множество български и международни специализирани издания.

• За опазването на Антарктида, трудния старт на българската експедиция и пингвина Гошо

“Всеки един от проектите на учените минава през прецизна рецензия, оценява се и се избират само тези, които са получили висока оценка. Тъкмо те биват финансирани чрез Национална програма за изследвания в полярния район на Ливингстън и Антарктика“ – обяснява д-р Весела Евтимова, хидробиолог в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания /ИБЕИ/ на БАН, в отдел за изследване на водните екосистеми.

Тя беше част от 11-членната българска експедиция, в която взеха участие учени от Софийския университет „Св. св. Климент Охридски“ и техни колеги от Канада и Австрия.

Тъй като задачите бяха разнородни, екипът беше голям и различните учени имаха различен фокус на изследвания си. "Голяма част от екипа изследваха парниковите газове, които се отделят и се поглъщат от ледниковите езера там" – посочи д-р Весела Евтимова:

"През последните години в района на нашата база на о. Ливингстън се наблюдава топене на т. нар. „вечна замръзналост“. Ако си представите терен, който е замръзнал, но по него има инертни частици, песъчинки, капки, камъчета, има и лед, а в резултат на топенето на тази повърхност се образуват нови малки езера и се населват с живот, който е обект на моите изследвания. Това са нисши ракообразни. Преди около 10 години тези езера не са съществували в района на базата. Били са покрити със сняг и лед, който сега се отдръпва, специално в нашата част на Антарктика. Целта ми беше да проуча как тези малки езера се повлияват от силната ултравиолетова радиация, как се адаптират животните в тези екстремни условия и как функционират, т.е. какви са процесите и влиянието на ултравиолетовата радиация върху тях. А както е известно, тя е доста по-силна тъкмо в полярните райони. Да работя на Българската полярна база за мен е сбъдната мечта, това е шанс, а и малко изследователи от България и Европа имат достъп до тази далечна лаборатория."

Леденият континент не случайно е определян като лаборатория за научни изследвания, тъкмо защото там ясно могат да се разграничат последиците от глобалните процеси. Там няма местно население, но в последните години ефектът от човешката дейност в населените континенти достига и ясно се вижда дори на това късче от Южното полукълбо – обяснява хидробиологът от БАН.

"Там има неповлияна от човешка дейност екосистема, местообитание, в което нямаме пряко замърсяване от индустрия, земеделие, урбанизация. Въпреки това има ефекти, които могат да се отчетат именно там и дори най-малките промени в околната среда, могат да дадат бърз отговор чрез животните, които се срещат в Антарктида, а реагират и самите екосистеми. Друга от задачите ни е свързана с приемането и отделянето на въглеродния диоксид. Освобождаването на този парников газ е важен за цялата Планета – той се обвързва с климатичните промени, а през последните години се говори за неговото много по-бързо нарастване в атмосферата."

Снимки: предоставени от д-р Весела Евтимова