Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Пиер Колио: Франкофонията в България е франкофония на сърцето

Пиер Колио
Снимка: БНР

От септември 2021 г. Пиер Колио е директор на Френския културен институт и съветник по сътрудничеството и културната дейност към Френското посолство. Повод за срещата ни беше отминалата  наскоро Европейска нощ на музеите, но това ни позволи да опознаем по-добре френския дипломат и да разберем как се чувства в България...

Преди да дойде в София, дългата му дипломатическа кариера го отвежда в Гвинея, Канада, Йордания, Кувейт, Япония, която особено го е впечатлила със своеобразността и естетиката си, начина на живот, връзката и представите си за Франция. Кариерата му на дипломат го среща и с България още през 80-те години на м.в., когато се занимава с научно и техническо сътрудничество с източноевропейските страни.

Променила ли се е за това време България?

Според Пиер Колио действително са настъпили значителни изменения, което е неминуемо предвид различния политически контекст. Присъединяването към ЕС е довело до политически, обществени и икономически преобразувания с положителен знак за българското общество.

"Не съм си и помислял, че веднага след смяната на режима през 1991 г. първото решение на България ще бъде да се присъедини към Международната организация на франкофонията, на която е пълноправен член от 1993 г. В България все още има същинска франкофония и франкофилия – разказва Пиер Колио. – Според мен франкофонията в България идва от сърцето. Струва ми се, че при българите чувствата надделяват над разума и за мен това е положително качество, а франкофонията е избор, направен от сърце, а не продиктуван от рационални или икономически съображения."

Платон например говори за любовна лудост, но директорът на Френския институт обясни и значението на заглавието на френската дигитална колекция Micro-folie (букв. "микро-лудост"), осъществена от музея "Ла Вилет" в Париж и изложена в Регионалния исторически музей в София до 15 октомври. 



Folie тук препраща към наименованието на популярните в края на 19 в. павилиони или малки постройки в градините на аристократите и заможните семейства от буржоазията – затворени пространства, където хората са се събирали и са разговаряли по различни теми. Това е и замисълът на изложбата Micro-folie – затворен свят, където посетителят се натъква на цяла култура. 



Що се отнася до културните различия, особеностите на България и Франция
, за Пиер Колио всичко е относително:

"Като дипломат трябва да се претопите в културата на страната, където се намирате. Сравненията са неизбежни, но главното е нещата да се разглеждат в контекста им. Естествено, има разлики, но те са неизменна част от българската култура и история. Не бива да се сравнява механично, да казваме, че е по-добре или по-зле, а да приемаме нещата, каквито са, да ги разберем и да адаптираме собственото си поведение, да релативизираме."  

В София любимото място на дипломата е квартал "Лозенец", където живее. Въодушевяват го зеленината, животът на квартала, социализацията, за която спомагат и разходките с двете му кучета – култура, която според него се е загубила в Париж.

Снимки: БНР, sofiahistorymuseum.bg

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Британският влогър Джамал: България ми помогна да стана по-добър човек

Всичко се случило съвсем спонтанно. Преди 3 години, по съвет на негов приятел, Рийс Дуглъс посещава Пловдив. Той е дигитален номад от Великобритания, живее където пожелае и работи дистанционно. Казва, че е обиколил цяла Европа, но когато пристига за пръв..

публикувано на 18.01.21 в 13:22

Алберт Българина – акордеонистът, който запази България в сърцето си

В навечерието на 2021 г. Съюзът на слепите в Израел присъди голямата си награда на Алберт Българина. Така българските преселници в Израел наричали акордеониста, който години наред, напълно безплатно, учел талантливи незрящи деца да свирят на..

публикувано на 17.01.21 в 08:05
Мара Нонинска

Мара Нонинска била охулена за участието си в първия български филм

На 16 май 1910 г. от столичния „Модерен театър” потегля файтон с напомаден и нагизден сякаш в цирк екипаж. Пъстрата компания спира пред дома на уважавания търговец Димитър Съселов на ул. „Славянска”. Там – на паважа и пред погледите на събралата се..

публикувано на 13.01.21 в 12:23