Никой българин няма да сбърка неподражаемите цветове и образи, които се открояват в картините на Владимир Димитров – Майстора, един от най-големите български художници. И както всеки гениален майстор, и той е оставил скрити символи и послания към идните поколения, които ще се възхищават и вълнуват от дарбата на художника. Действително, картините на Майстора носят българския дух – на нашето село, на българската природа, но темите, заложени в тях са общочовешки и вечни. Темите за войната, за природата, за чистотата на човека – те са вълнували съзнанието на художника. В центъра на своята вселена Майстора поставя скромния, отруден човек, здраво стъпил върху българската земя. Както сам казва приживе – „българските хора от селото – това са бащи – патриарси и майки – светици“. Така ги вижда и така ги рисува в картините си. 

Като потвърждение на това е историята на една от емблематичните творби на Майстора. Картината „Млада жена от с. Шишковци“, както я е озаглавил авторът, заминава през 30-те години за участие в едно Венецианско биенале. От там се завръща със златен медал и с названието „Българската мадона“. Така тя е позната и сега – картината, която посреща всеки, дошъл в галерията „Владимир Димитров – Майстора“ в Кюстендил. 

„Ние сме длъжници към неговото огромно творчество и за това доколко светът го познава. Оказва се, че ние – българите, знаем много повече за картините на Леонардо да Винчи, скритите им послания, а дори не подозираме какво ни е оставил този български гений – Майстора. Той е не само наш, той е световен майстор на четката“ – казва художникът от Кюстендил Евгени Серафимов, който винаги се спира с ученици пред картината „Българската мадона“, с изображението на момиче сред червени ябълки и цъфнали цветя. 

„Това е най-разпознаваемото българско лице, сред картините и когато се каже българска жена, това е лицето, което изпъква в съзнанието ни“ казва Евгени Серафимов и насочва вниманието ни към закодираните послания в картината:

„На това платно Майстора е нарисувал Дафина Котева, едва на 14 години, от с. Шишковци. Нарисувана е с изключително нежно, бледо лице, на фона на една ярка, интензивна природа. Девойката е изобразена само с охра и сиво. Това са и цветовете на нейната дреха – носията, на нейното лице и на ръцете. Тук няма цветни гайтани, характерни за кюстендилските дрехи, но виждаме странен контраст между девойката, която художникът рисува като прозрачен дух и то на напълно ярък фон от зрели ябълки и червени цветя. Това е пълен контраст, който предизвиква учудване у зрителя. Но историята е скрита в съдбата на Дафина. Когато е рисувана картината, момичето е болно от туберкулоза, страшна болест, която в началото на XX век е бич в българското село. Заради недохранване и липса на медицинска грижа, болестта е причината стотици хора да си отидат от този свят. Малко след като Майстора рисува Дафина, тя умира. Важно е да кажем, че тя е от много скромно семейство. Опечалените родители дори нямат снимка на момичето. До скоро неизвестен, в галерията пристигна преди години по-малък портрет на Дафина, който Майстора е направил, за да подари на семейството. Той също разказва за „Българската мадона“. 

И ако приближиш много близо и погледнеш зениците в знаменитата творба на Майстора, ще видиш, че там има ябълки, с винено червен цвят и с малки тъмни листенца. Така, сякаш в тази угасваща като свещ девойка, в очите стои копнеж към природата, към живота. А може би в очите й се отразява един по-идеален свят, където стои и Дървото на познанието. Това са въпроси, които ни задава геният – творец. За съжаление, ние българите лековато преминаваме през нещата, които имаме. А там – в природата, в традициите, в наследството на големите ни мислители стоят истински важните неща, които имаме. Но първо ние трябва да ги разтълкуваме, за да можем да ги предадем и на света“.

И днес е важно по-често да се вглеждаме в картините на Майстора, в центъра на които стои Човекът. Не човекът на властта и богатството, а малкия, отруден, честен човек, който започва да изчезва и да се разпилява със своите ценности още в началото на миналия век. Това е усетил художникът и неистово се е опитвал да съхрани чрез картините този българин. 

„Ако дойдете в Кюстендил, непременно погледнете отблизо картината с Дафина“ – приканва Евгени Серафимов – Нейните очи не са нарисувани с блясък, нейният поглед сякаш е обърнат навътре, към себе си, към вечното. Точно както се рисуват икони. И където и да застанеш срещу картината, ти срещаш непрекъснато следящия те поглед, както е в иконописта. Това е девойка, която те следи с поглед и иска да каже – ти мой наследнико какво знаеш за живота, какво ще оставиш след теб?  Има много въпроси, но картината дава и отговори, а в залата има голям надпис на старата латинска сентенция  – „Животът е кратък, само изкуството е вечно“. В потвърждение на това виждаме, как един обикновен, беден, отруден селски човек от началото на 20-ти век, който, по всичко личи, изчезва безименен от тази земя, в един момент се превръща в разпознаваем събирателен образ на България. Така великото изкуство успява да пренесе красотата на момичето, но не само външната, а и душевната чистота и благородство на девойката“.