Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Да жадуваш правдивата истина 146 години след гибелта на Христо Ботев

Снимка: facebook/iskrenkrasimirov23

Отново е 2 юни, ден в който свеждаме глава за почит пред героите, загинали за свободата на България. На този ден отново прозвучават сирените, отново си припомняме бунтовните песните, носим цветя и венци пред паметниците на Ботев и Левски – двамата най-велики герои, дали живота си за свободата на България.

Дали обаче да не обърнем поглед назад и по-добре да се вгледаме в историята ни, която казва, че тъкмо на 2 юни в битка с врага във Врачанския балкан загива поетът и революционер Христо Ботев. Той пада пронизан от вражески куршум и завинаги остава  на лобното си място. За да спазят традицията, днес много патриотично настроени българи ще се качат до върха, за да положат венци и цветя пред паметника на героя, отново ще звучат патетични слова и ще се припомнят драматични сцени от историята. Обаче ние в свободна и независима България още сме далеч от идеалите на поета, сред които той над всичко е поставял истината. 

Стремежът към тази заветна Ботева "правда" ни е още по-важен днес – в това са убедени авторите на поредица от документални филми "Незабравимата България", в които се разглежда и една доста заобикаляна тема, а именно за гибелта на героя. Автор е режисьорът документалист Искрен Красимиров, който по повод 2 юни представя и първата си книга, озаглавена "Да убиеш Ботев. Мистерии, спомени, лъжи". В нея, на базата на документи и свидетелски показания от съвременници, Красимиров прави почти криминално разследване.



И въпреки че темата е болезнена, той се насочва към нея, защото смята, че сега, 146 години след смъртта на революционера, ние му дължим истината. "Затова, колкото и фактите да са нелицеприятни, трябва да ги признаем – оказва се, че Ботев е убит от свои четници, а те си имат имена, не е целият народ виновен за едно такова предателство" – казва Искрен Красимиров:

”В книгата представям нови сензационни документи, спомени за кончината на Христо Ботев, а  мисля, че има място за нови разкрития около живота и гибелта на Христо Ботев, защото още през 1926 г. проф. Боян Пенев пише в списание "Златорог" – "толкова ли сме далеч днес от истината за това кой уби Ботев, и то само 50 години след неговия подвиг". И който прочете книгата, ще разбере кои точно са виновните за гибелта на Ботев. Важно е дори след толкова много години да разберем истината, тя ще ни отвори очите и ще помогне да направим тази България, за която са мечтали и Ботев, и Левски.

Не всички историци отбягват болезнената тема. Например проф. Пламен Митев, който написа и предговора към книгата, поддържа официалната теза, но казва, че моите търсения са навременни и полезни. Малко хора знаят, че са били съставяни три официални комисии, които твърдят, че Христо Ботев загива от вражи куршум при неизяснени обстоятелства. Но в нея има много неяснота и тя веднага буди подозрения. Сега има голям интерес обществото да узнае истината и може в скоро време да се състави нова, четвърта официална комисия, с участието на по-широк кръг участници. Те ще анализират фактите, защото е важно веднъж завинаги да получим отговор на въпроса – кой уби Ботев? Също се надявам, че догодина, когато честваме 150 години от обесването на Васил Левски, ще постигнем истината и по въпроса – кой предаде Апостола“.

Всеки ден трябва да се сещаме за идеалите на Левски и Ботев, а не един ден, определен за това – казва още Искрен Красимиров. Както много хора в този делничен 2 юни той няма да се качи до лобното място на Ботев, но може да направи много повече:



"Силно се надявам, че мисията, на която съм се посветил, ще даде плод някой ден. Аз често съм сред децата и да ги уча на родолюбие, чрез заветите на Ботев и Левски. Даже заради физическата ми прилика с Ботев в детските градини мислят, че Ботев е оживял и е дошъл при тях. А иначе съвременното робство всеки го чувства на плещите си, то няма определено име, но ни прави зависими и ни спъва развитието. Историята май се повтаря – както тогава сме били под османско, сега сме под друг вид робство. Така че в никакъв случай Ботев не би се съгласил с нашето примирение и мълчание. Да не забравяме, че и Левски, и Ботев са имали една мечта – в свободна България всички да живеем равноправно, да се почитаме и обичаме като братя и заедно да градим тази нова България."

Снимки: facebook/iskrenkrasimirov23

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

"Малката русалка" оживява на сцената на Софийската опера и балет

В навечерието на 1 юни деца от Балетна школа "Маша Илиева" ще представят "Ариел" – спектакъл, вдъхновен от любимия анимационен филм "Малката русалка". Представлението е на 29 май от 19:00 ч. в големия салон на Софийската опера и балет...

публикувано на 28.05.24 в 11:20

Коопродукция с българско участие е отличена със „Златната палма“ в Кан

"Човекът, който не можа да мълчи" на режисьора и сценарист Небойша Слижепчевич спечели наградата "Златна палма за късометражен филм" на кинофестивала в Кан. Филмът е продуциран от Хърватия, Франция, Словения и Националния филмов център на България...

публикувано на 26.05.24 в 10:21
Бетани Хюз

Съкровищата на България "грейнаха" в предаването на Бетани Хюз навръх 24 май (ВИДЕО)

Емблематичният археолог и пътешественик проф. Бетани Хюз се отправя на вълнуващо пътешествие из България в новия епизод на "Съкровища с Бетани Хюз", който бе излъчен на празничния 24 май по канал Viasat History. Епизодът беше очакван с нетърпение от..

публикувано на 25.05.24 в 08:30