Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Готова ли е България за присъединяването си към еврозоната

Експерти са скептични, че България ще може да приеме еврото през 2024

Снимка: Pixabay

През последните седмици, отново и доста активно, в общественото пространство се заговори за влизането на България в еврозоната. В своите изказвания управляващите, представителите на бизнеса и експерти споменават дори и датата, когато това вече ще е факт – 1 януари 2024 година. Безспорно е, че с подписването на договора за членство в ЕС, всяка държава членка, е изразила съгласието си да приеме общата европейска валута. В него обаче не е записан конкретен срок, в който замяната на националната валута, трябва да влезе в сила. Доколко постижима е смяната на лева с евро през 2024, на фона на геополитическите сътресения, свързани с войната в Украйна и съпътстващата инфлация, която става все по-осезаема у нас, все още е трудно да прогнозираме. Според публикувания наскоро доклад на Европейската комисия, отнасящ се до конвергенцията, България все още не би могла да се присъедини към еврозоната. Законите за БНБ не са съвместими със законодателството на еврозоната, а инфлацията в страната е твърде висока – 14,4% на годишна база. Според изискванията обаче, инфлацията не бива да е по-висока от 1,5% от средната стойност на страните с най-добри показатели. „Πpoцecът нa дoгoнвaнe вepoятнo щe дoвeдe дo пo-гoлeми paзлиĸи cпpямo останалите държави членки, тъй ĸaтo бpyтният вътpeшeн пpoдyĸт (БBΠ) нa глaвa oт нaceлeниeтo и нивaтa нa цeнитe вce oщe ca знaчитeлнo пo-ниcĸи в Бългapия, oтĸoлĸoтo в eвpoзoнaтa“ – пише още в доклада.

Какви са плановете на страни като Хърватия, която стана член на ЕС през 2013 и северната ни съседка Румъния, с която заедно прекрачихме прага на общността през 2007?

Докато Хърватия вече отговаря на всички критерии и може да въведе единната европейска валута още в началото на 2023, то Румъния отлага въвеждането ѝ за неограничено време. В своята програма за конвергенция за периода 2022-25 година, правителството и Румънската Национална Банка не посочват никаква целева дата за присъединяване към еврозоната, а отбелязват, че ще се съсредоточат върху социалноикономическото възстановяване на страната от Covid-19 и върху намаляването на отрицателните последици, провокирани от войната в Украйна.

„Условията за присъединяване към еврозоната са свързани със строго определени параметри на бюджетния дефицит, на публичния дълг, на инфлацията и валутния курс, както и дългосрочният лихвен процент – припомня в интервю за програма „Христо Ботев“ на БНР отговорният редактор на дирекция „Балкани“ в БТА София Георгиева.

Според експертите, дефицитът не бива да надвишава 3% от БВП, а към момента прогнозите за Румъния са, че той ще е в размер на 7,5%. Инфлацията при северните ни съседи тази година, пък ще достигне до 8,9%, което е 2 пъти повече спрямо стойността и през миналата. Засега Румъния не изпълнява нито един от Маастрихтските критерии.

"И да влезеш в еврозоната, когато тя е с възходяща инфлация и с рискове за рецесия, това съдържа допълнителни рискове. От друга страна разколебаването идва и заради скептицизма на хората към еврото, който нараства с времето. „Затова политиците следва да ги убедят хората, че това е пътят". – коментира в интервю за БНР икономистът Даниела Бобева и доразви прогнозата си за членство на България в еврозоната така:

„Ако продължаваме да харчим повече, отколкото можем да си позволим, тогава едва ли ще постигнем критерия за бюджетния дефицит, за инфлацията. Ако в актуализацията на бюджета планираме огромни разходи, тогава трудно ще постигнем критериите. ЕЦБ предвижда, че ще имаме проблем с инфлационния критерий. Затова трябва да се направи хубав анализ и да се помисли каква политика трябва да се направи".

Традиционно критичен към замяната на лева с еврото е макроикономистът доцент Григор Сарийски. Наскоро, в свое телевизионно участие, той за пореден път отбеляза, че страната ни все още не е готова за подобна крачка. Според него:

„Правителството иска да влезем в еврозоната, за да свали от себе си отговорността за финансовата политика. След присъединяването ни към ЕС, всеки преамбюл на нов закон започва с това, че е необходимо да хармонизираме нашето с европейското законодателство. Влизайки в еврозоната ще направим същото по отношение на паричната политика.“

Макроикономистът припомня, че допреди няколко години, в еврозоната е липсвал стабилизационен механизъм, с който да бъдат „изкупувани греховете“ на някоя чужда държава. Сега обаче такъв съществува и всяка държава членка, вече е длъжна да участва в него.

В същото време, финансистът Виктор Йоцов, един от привържениците на присъединяването на България към еврозоната, изрази недоумение защо на страната ни са ѝ били необходими 13 години, за да бъде допусната в т.нар „чакалня“:

„Липсват критерии, които трябва да изпълняваме, за да влезем в EРМ-механизма. Затова мисля, че върху решението влияеше доста силен политически елемент. И въпреки това, България вече от 25 години се е отказала да има активна парична политика и следва Европейската централна банка. Всичките негативи – да нямаме собствена парична политика, вече 25 години ги консумираме. От друга страна, предимствата от това да си в паричен съюз – намаляване на транзакционни разходи, по-ниски лихвени проценти и т. н, не ги ползваме".

Съставил: Йоан Колев

Снимки: Pixabay, ЕПА/БГНЕС

Още от категорията

САЩ отказва да удължи срока на офертата за танкерите с втечнен газ

Страната ни е получила отказ на искането да бъде удължен срокът на офертата за танкерите с втечнен газ от Съединените щати, съобщи служебният енергиен министър Росен Христов при инспекцията на газовата връзка с Гърция. “Получихме отговор от..

публикувано на 18.08.22 в 19:02

ЕК одобри държавна помощ от 218 млн. евро за подпомагане на земеделските стопани

Европейската комисия одобри държавна помощ в подкрепа на земеделските стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на войната в Украйна“ в размер на 218 млн. евро.  Схемата беше одобрена съгласно Временната рамка за..

публикувано на 17.08.22 в 12:53

Липса на кадри и висок дял на активните хора извън обществените системи – проблеми на пазара на труда у нас

Ръстът в цените на енергоносителите, както и войната в Украйна са сред главните "виновници" за продължаващото поскъпване на живота в цяла Европа. Но за разлика от страните на запад, които предприемат редица мерки, за да ограничат влиянието ѝ..

публикувано на 17.08.22 в 11:10