Какво ли е да снимаш с акула? Как би ти стояла автентична дамска шапка от началото на XX век? Какво е кодирано в българската забрадка и как правилно да се слага тя? Всичко това и още много любопитни истории ще може да научите и действително да преживеете това лято в Бургас. За целта е необходимо само да се разходите из четирите музейни експозиции на Регионалния исторически музей в града и да посетите специално обособените атрактивни места за селфи снимки, които екипът му е подготвил тази година. Така, с лек завой към миналото, получавате възможност да разнообразите морските си активности поне за ден.
"В Природонаучния музей в една от залите е направен панел на стена с голяма бяла акула и всеки, които прояви желание може да се снима с нея – разказва Милен Николов, директор на РИМ-Бургас. – В Историческия музей, благодарение на огромното съдействие от страна на директора на бургаския театър "Адриана Будевска", ние се сдобихме с част от реквизита им от копия на дамски шапки от края на XIX и началото на XX век. Така, в изложбената зала обособихме ретро кът за снимки с интериор, представящ богата градска къща от периода."
А шапките, наред с богатите дълги рокли, са един от модните белези на Освобождението на България след 1878 година. След приемането на Търновската конституция духът на Европа започва да се усеща из търновските улици и най-осезаемата промяна се наблюдава в дамското облекло. Промяна, която буди едновременно недоумение и възхита. Свидетелство за това намираме из пожълтелите страници на вестник "Борба", където четем: "В Търново … има дами, и то доста много, които носят цилиндрически шапки като турските и албанските едно време фесове. …Това не е нашенско облекло, а една пъстра смесица, която прави жените много смешни и да се чудиш те търновки ли са, европейки ли са, туркини ли са, албанки ли са."
Директорът на музея в Бургас признава, че шапкарството, като занаят у нас, е на път да изчезне. Това била и причината да търсят театрален реквизит, а не да изработят шапките сега. Просто нямало къде.И ако се върнем към историята от преди век "нашенско" било не шапката с пера, а забрадката, която служела като "паспорт" на българката и давала информация от кой край е тя, какво е семейното ѝ положение, религия и статут в обществото. Цяло лято в Етнографския музей на Бургас посетителките ще могат да се докоснат и изпробват подобни автентични кърпи за глава. Милен Николов с благодарност споменава бабите от село Люляково, които помогнали на екипа му да намери и закупи близо 30 от тези забрадки. На желаещите ще бъде показано как точно се прави т.н. „забрадване“ и ще могат да запечатат този момент в снимка за спомен до истински български стан за тъкане.
Възможността да се видим като император, чийто лик е отсечен на монета, ще ни бъде предоставена това лято от Археологическия музей в морския град. В една от залите му, като арт инсталация, са монтирани стойки на пода с различни видове монети и посетителите ще могат да се заснемат, изобразени на антична монета.
Като сувенири пък ще бъдат предлагани, в духа на древността, реплики на оригинални чаши за вино от Древна Гърция, Рим и Средните векове. Чашите са изцяло ръчна изработка и са по модел на оригинални артефакти, открити от Бургаските археолози при разкопки, уточнява Милен Николов и гордо отбелязва, че всяка една от тях е истинско произведение на изкуството. За първи път ще бъде организирана и винена дегустация на място, с продукция от местна изба. И така "миналото" и "настоящето" в Бургас си подават ръка в очакване на новите туристи.
Съставила: Весела Кръстева
Снимки: Facebook/burgasmuseums
За нас, българите, Батак е град-светиня! И до днес в него отеква ехото от трагичните събития, свързани с Априлското въстание през 1876 г. , когато по-голямата част от невинните жители на родопското градче са посечени от османския поробител –..
През това лято гостите на община Чепеларе ще могат да разнообразят ваканцията си сред красивата природа на Родопите с още един планински маршрут. Става дума за новата туристическа пътека "Пещерната лаборатория, Старата граница, пещера Топчето, пилон..
Селският туризъм върви ръка за ръка с опознаване на кулинарията на дадено място. А районът на Кюстендил е златна мина в това отношение. Затова гастро туровете в тази част на България набират все по-широка популярност. Туристите посещават малки ферми..