На 25 юни, сред руините на средновековната крепост Чѐрвен край Русе ще се проведе първият Фестивал на обредния хляб, организиран от Регионалния исторически музей в града. Участниците ще покажат обредни хлябове, които са неизменна част от старинните ни обичаи – сватбени, великденски, за Гергьовден, Еньовден, Трифон Зарезан.
Идеята е да бъдат споделени технологии за приготвяне на хляб, съхранени в практиката на две етнографски групи, които населяват този край на България.
"Организираме фестивала на обредния хляб в един от обектите на Регионален исторически музей-Русе, като за нас това е добра възможност да съчетаем няколко практики" – посочи пред Радио България Искра Тодорова, уредник в РИМ-Русе и един от организаторите на фестивала:
"Червен е известен туристически обект и това е още една възможност да оживим това място. Намира се сред красива природа, много живописна с меандрите на река Русенски Лом. Много романтично изглежда.
От друга страна хърцоите – старо местно население, не са много познати в сравнение с други етнографски групи в България, като шопите например. Това е и една от целите на фестивала – да представим тяхната традиционна култура. Както и на кáпанците – още една интересна етнографска група. Спряхме се на обредните хлябове, защото те са много важна част от обичаите. За нас, българите, хлябът е еманация на прехрана. До такава степен, че като казваме: "Хляб яде ли?" или: "Изкарва си хляба", имаме предвид храната, прехраната като цяло. Интересно е, че и в днешно време, въпреки че традиционните практики доста са се редуцирали, дори да не правим всичко както са го правили преди сто години, хлябът остава устойчив елемент от всяка обредна трапеза."
Във фестивала, който е с конкурсен характер, са заявили участие десет институции – читалища, пенсионерски клубове, както и деца от един социален дом, които ще покажат различни кулинарни техники, научаваме от г-жа Тодорова. Тя разказва и за характерните особености на обредните хлябове в тази част на България:
"Може би има малки разлики в празничните практики, в сравнение с другите фолклорни региони. Все още е запазен спомен за Карамановден – празник в чест на биволите, който не се среща в другите области. Но по същество обредните хлябове имат една и съща функция и предназначение – те са основна част от обредната трапеза. Българският етнограф Димитър Маринов е описал обичая "Пазене на квас" в Русенско, който се среща сред старото местно население в няколко селища в около крайдунавския град. Той е оставил и огромна сбирка с рисунки на пластичната украса. Нашият музей разполага със забележителна колекция гипсови отливки на обредни хлябове – повече от сто. Надяваме се групите, които ще участват на фестивала да покажат някои от липсващите в тази сбирка. И да ни ги предоставят след конкурса, за да можем да направим гипсови отливки за фонда на музея."
Снимки: Facebook /@museumruse, Facebook /@medievalcherven
Сутринта на Коледа вече навсякъде се е разнесла най-радостната вест на Земята – че се е родил Божият син, затова денят е особен и трябва да се отпразнува със специално внимание и много празнични обреди. След тихата и свята нощ, когато българите се..
Бъдни вечер, наричана някога и Бъдник, Малка Коледа или Неядка, била възприемана като част от тъмен, страшен период, зареден с мощен потенциал за влияние върху цялата следваща година. Затова нощта срещу Коледа е свързвана с предсказания, молитви и..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Бъдни вечер, наричана някога и Бъдник, Малка Коледа или Неядка, била възприемана като част от тъмен, страшен период, зареден с мощен потенциал за..
Сутринта на Коледа вече навсякъде се е разнесла най-радостната вест на Земята – че се е родил Божият син, затова денят е особен и трябва да се отпразнува..