Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Пчеларството – безценен фактор за здравето, но не и сектор с приоритет за държавата

7
Снимка: БГНЕС

Природата тази година е по-благосклонна към пчеларите, тя подари топли дъждовни дни през април, които създадоха благоприятни условия за цъфтеж на рапицата, една от предпочитаните медоносни култури за насекомите. Топлите дни през месец май пък благоприятстваха цъфтежа на акациевите и липови дървета, което също спомогна за добрата реколта на пчеларите. От друга страна, пчеларите не очакват годината да е с рекордни добиви, но пък по-големите количества мед ще им позволят да си покрият завишените разходи при оборудването и изхранването на кошери. Що се отнася до пазара – няма съмнение, че цената на меда ще продължи да се повишава до края на годината.


Известно е, че пчеларството е един от най-уязвимите сектори, подвластен както на климатичните особености, така и на обработването на нивите с изкуствени торове и препарати. А държавата дава минимални, почти символични субсидии за пчеларския сектор, който разчита само на вътрешния пазар, за да реализира своята продукция. По време на Covid пандемията пчеларите забелязаха по-голямо търсене на пчелни продукти, има известно раздвижване на вътрешния пазар, но то не в такива размери, че да гарантира сигурни доходи и на българските производители на мед, за да не търсят пазари и зад граница.


"Медът ще поскъпне с до 1-1,50 лева увеличение на разфасовка – посочи в интервю за БНР-Стара Загора Ростислав Рашев – председател на местното пчеларско дружество "Липа". – Най-разпространен в момента е полифлорният мед, който върви около 10 лв. за килограм. В нашия регион (Стара Загора) се произвежда и горски мед, той е малко по-скъп, а най-скъпо предлаган е акациевият мед, който се движи между 13-14 лв. Продължаваме да развиваме биологичното пчеларство, защото имаме прекрасни условия за него в България. Нашият мед се продава добре на външни пазари, а консумацията в България остава доста ниска. На външния пазар сме в условия на истинска конкуренция. Не можем да се мерим с продукти от Аржентина и други държави, които имат доста ниска цена. Затова трябва да обърнем внимание на други фактори – като повишаване на качеството, на монофлорността на видовете мед. Засега пазар на едро няма, всичко е на изчакване и това е притеснително. Украйна е най-големият производител на мед в географска Европа и военните действия които се водят там, оказват сериозно влияние на целия европейски пазар. За щастие медът не е стока, която се разваля и можем да изчакаме“.


За производителите на мед в Софийска област изкупуването на продукцията не представлява проблем благодарение на големия пазар в столицата. Проблем обаче си остава резкият, понякога спекулативен скок в цените на консумативи за пчеларството. Голяма спънка за пчеларите е и слабост в родното законодателство, което третира меда като животински продукт, а от тук нататък следват много недоразумения.

"В България, за да се продава мед в търговската ни мрежа, действат такива изисквания, които явно обслужват интересите на определено лоби" – посочва Явор Кирилов, млад пчелар от софийското село Лозен. 

Явор Кирилов
"Медът се разглежда като продукт от животински произход и изискването е да бъде термично обработван, преди да започне да се предлага в магазините. Това е абсурдно изискване, защото при по-висока температура медът губи своите полезни качества. Но това е направено, за да могат 7-8 преработвателни компании да изкупуват меда на нищожна цена и без никакъв труд да придобият голямата печалба. В момента ако в София аз мога да продавам меда на цени от 12 до 20 лв. за килограм, то прекупвачите взимат меда от производителите за около 5 лв., а често и на по-ниска цена. Накрая същият този мед достига до потребителя или разреден с други продукти, или термично развален, но на цена пак от 12-15 лв. от щанда в магазина. А зад чистия пчелен мед стои много труд на пчеларите, много грижи за здравето на пчелите, а накрая печалбата им отива при прекупвачите".


Именно по тази причина пчеларите са категорични, че е крайно време ограниченията в закона да бъдат премахнати и пазарите да станат максимално достъпни за истинските производители на мед. Колкото по-малко са таксите и регистрациите за тези хора, толкова по-добре ще се развива пчеларството в България.

Снимки: БГНЕС, личен архив

Галерия

Още от категорията

ЕК одобри държавна помощ от 218 млн. евро за подпомагане на земеделските стопани

Европейската комисия одобри държавна помощ в подкрепа на земеделските стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на войната в Украйна“ в размер на 218 млн. евро.  Схемата беше одобрена съгласно Временната рамка за..

публикувано на 17.08.22 в 12:53

Липса на кадри и висок дял на активните хора извън обществените системи – проблеми на пазара на труда у нас

Ръстът в цените на енергоносителите, както и войната в Украйна са сред главните "виновници" за продължаващото поскъпване на живота в цяла Европа. Но за разлика от страните на запад, които предприемат редица мерки, за да ограничат влиянието ѝ..

публикувано на 17.08.22 в 11:10

ББР предлага кредитна програма за енергийна ефективност на малкия и средния бизнес

Българската банка за развитие ще помага на компаниите в сектор „Преработваща промишленост“ да преминат към зелена и нисковъглеродна икономика чрез новата си програма „Енергийната ефективност на малките и средните предприятия“. Нуждата от подобни..

публикувано на 14.08.22 в 13:55