В църковния календар 27 юли е отреден за почит на Свети Седмочисленици – светите равноапостоли Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Независимо, че за всеки от тях има отделен празник, на този ден традиционно засвидетелстваме своята признателност към общото им дело.
На същата дата е и празникът на Свети Великомъченик Пантелеймон – лечител, закрилник на лекарите и акушерките. Според народните представи светецът помага при болести, покровител е на пътешествениците, на летните бури, порои и наводнения.
Светецът е патрон на много български църкви и манастири, болници, медицински центрове и др. Сред тях е храмът в нестинарското с. Бродилово, което се намира на територията на Природен парк Странджа. До 1914 г. населението е от гърци, повечето от които се изселват след Междусъюзническата война, а в Бродилово заживяват български бежанци от Източна Тракия. Оказва се, че св. Пантелеймон е пръв сред светците, почитани от нестинарската общност в странджанското село.
ˮВ Бродилово църквата носи името на св. Пантелеймон, затова сутринта на 27 юли се извършва света литургия – разказва Георги Илиев, член на църковното настоятелство. – Последните години службата води отец Йордан от Ахтопол, тъй като в Бродилово отдавна няма свещеник. След литургията част от хората се насочват към параклиса на св. Пантелеймон, който е в една местност извън селото, а наблизо има аязма. Там се варят курбани и се раздават за здраве.
Св. Пантелеймон е най-почитаният светец от нестинарите в Бродилово и най-големият празник е в негова чест. По стар стил празникът е на 9 август и тогава е съборът на селото. Тогава винаги правим шествие с иконите до параклиса. Интересен факт е, че в селата Маджура и Пирдополу (днес на територията на Република Турция), от които са дошли хората в Бродилово, църквите са носили името на св. Пантелеймон. От друга страна гърците, които са живели в Бродилово, също са го почитали като голям светец.“
На шествието, за което разказва Георги, се изпълняват традиционните нестинарски обреди. Донесените икони първо ˮси почиват“ в параклиса, където е отредено специално място за това.
След това ритуално се измиват на аязмата, прекадяват се и отново се оставят в параклиса. Това се прави на този ден, както и на панагиря, който събира нестинарската общност на Влахов дол. Зимните празници отбелязват в дома на Георги, където се пазят две семейни икони.
Едната е на св. св. Константин и Елена и е много стара, изображенията почти не се виждат. Да припомним, че нестинарските икони имат дръжки в долната част. С тези икони нестинарите влизат в огъня по време на своя обреден танц. Малко известно е, че на празника на св. Пантелеймон също се пали нестинарски огън, макар че това не се е случвало през последните няколко години. ˮКогато го почувстваме, отново ще го направим“ – убеден е Георги и продължава разказа си за самата църква, чийто градеж е започнал през 1909 г.
Храмът е осветен и открит година по-късно, а през 1913 г. в постройка зад църквата е основано първото българско училище в селото. Сградата представлява трикорабна псевдобазилика, с една абсида, външен притвор и дървена камбанария. Красивият дървен иконостас е започнат в края на 19 век от местен резбар грък. Според преданието, работата продължава 20 години, но резбарят ослепява малко преди да го завърши и делото му продължават неговите ученици.
Георги Илиев подчертава, че това е втората по големина селска църква в Странджанско, по-голяма е само църквата в с. Кости. Разказва, че всяка пролет и есен се прави основно почистване на църквите в Бродилово и Кости, в което се включват хора от Тракийското дружество – гр. Царево, основано от него. Реставрация на църквата е започната преди повече от 20 години. След това общината два пъти е организирала възстановяване на старите икони.
ˮЦърквата наистина е уникална не само като енергия – тук се пази най-голямата колекция от нестинарски икони, най-старите са от XVI в. Изселниците в Гърция също са съхранили много от тях, но и там няма толкова богата колекция. След 1956 г. в Бродилово започват да разрушават гръцките къщи и да строят нови. За да запазят иконите, хората ги носят в църквата. Най-големите са именно на св. Пантелеймон. Запазени са пет или шест такива големи икони и няколко по-малки на св. св. Константин и Елена, което говори, че той е бил най-почитаният светец.“
Снимки: Албена Безовска, личен архив на Георги Илиев, tsarevo.info, архив
В Скопие се проведе заседание на съвместната комисия по историческите въпроси между България и Северна Македония. Поради обновения състав на македонската страна в комисията основно са обсъдени „принципите на работа, протоколни и..
Над 150 експоната от 14 български музея ще участват в изложба под наслов „Древна Тракия и античния свят“. Експозицията ще бъде открита на 3 ноември в музея „Гети“ в Лос Анджелис и ще продължи до 3 март 2025 г., съобщават от Националния..
На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..
На празника Въведение Богородично на 21 ноември по григорианския календар и Архангеловден по юлианския иконописецът Екатерина Титова представи новите си..
Храм-паметникът "Свети Александър Невски" чества 100 години от освещаването си. В патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" се отслужва Света..