"Славеево гнездо", "пръстът на везира", "устни на хубавица" – това са част от поетичните имена на различните видове баклава, които може да опитате днес в Турция. И въпреки липсата на категорични исторически доказателства, че именно южната ни съседка е родина на сиропирания десерт, то безспорно по време на Османската империя той придобива най-голяма слава и разпространение от Мала Азия през Балканите, Ирак чак до Северна Африка. Баклавата е не само наслада за небцето, тя е част от културната идентичност и памет на редица балкански държави, в това число и на България.

"Сладката" история ни връща в VIII век пр. Хр., когато в Месопотамия приготвяли десерт от точени кори с мед и счукани ядки, изпечен на фурна. Гръцки търговци през античността я пренасят по Източното Средиземноморие, откъдето по-късно навлиза и в римската кухня. Пътешествието през времето и народите разнообразява вкуса на десерта и днес той може да се срещне в най-различни комбинации и вкусови варианти.

В България баклавата е задължителна част от Коледната трапеза на всеки дом. У нас традиционният десерт се прави с едро начукани орехи и много канела.

И за да имаме време да научим тънкостите ѝ в разгара на лятото, в кубратското село Горичево за десета поредна година се проведе единственият в страната конкурс за най-вкусна баклава. Той се организира в деня на празника на селото 6 август и тази година делегация на Община Субашъ в Турция, начело с кмета Туран Джанбай, бяха специални гости и част от журито в уникалното кулинарно състезание.

След прецизно оценяване на вида, вкуса, изпичането, сиропирането и поднасянето, златен медал и титлата "Майсторка на баклавата 2022" заслужи 68-годишна Асие Насуфова (сребро получи Зинеб Бейтулова, а бронз – Тюркян Ибрям).

Това е четвърто участие в надпреварата за Асие, която 35 години е работила като готвач в град Русе. След пенсионирането си се прибира в родното село Горичево и оттогава до днес не пропуска възможност да провери уменията си в състезанието, което, по думите ѝ, е истински празник за местните.

• Събори и фестивали преобразяват живота в малките населени места в България

"Тестото е маслено, което се приготвя в домашни условия. Когато се омеси, се оставя за около 15 минути да престои да си почине, както му казваме. След това се прави на топки и се разточва. Най-същественият момент е когато се разточват корите, те да се поръсят със смес от брашно и пшеничено нишесте, с което леко се изсушава тестото и позволява да се разточат тънки кори. След това те се оставят на един чаршаф леко да изпръхнат и едва тогава въображението се включва в зависимост от това как искаш да сгънеш и украсиш баклавата. За плънката използвам орехи, начукани на по-едро, за да се усеща вкусът им. Готовият десерт се суши във фурната два часа, подобно на целуфченото тесто, на температура от 50 до 100 градуса. Самото печене е около 15 минути и преди да извадиш баклавата я намазваш с масло" – обяснява тънкостите Асие Насуфова.

За заливка се приготвя класически сладък сироп от вода и захар в съотношение 1 към 1, който е важно да не става прекалено гъст, съветва ни майсторката. Студената баклава се залива с топъл сироп и се остава поне пет часа да попие течността преди да я опитаме.

Текст: Весела Кръстева (по интервю на Христина Димитрова, БНР-Шумен)