Без специални заседания на представители от Съвместната историческа комисия между България и РС Македония, без да е подновявана дискусия, изведнъж стана ясно, че едва ли не отново е постигнато съгласие по „болната“ тема за националната принадлежност на важни исторически личности от българската история. Историческите извори ясно говорят за принадлежността на Св. Климент, Св. Наум и Цар Самуил към Българската държава и писменост и въпреки това в Северна Македония някои историци раздухват въпроса, превръщайки го в постоянна ябълка на раздора.
Официално решение на спора има. Това е Протоколът от 2019 г. във връзка с двустранните отношения с България, когато от македонската страна има съгласие за съвместни чествания на историческите личности с България. „Бил е подписан протоколът тогава от двете страни и явно сега по някаква причина той се реанимира“ – казва професор Ана Кочева отИнститута по български език към Българската академия на науките:
„Преди три години историците от двете страни постигнаха съгласие за общо честване на тези личности и съгласие за най-важното – да се променят и коригират учебниците по история /в Северна Македония учебниците за VI клас, у нас препоръките са за промяна в учебниците за V клас/, тъкмо тази договорка е от доста отдавна.
След това стана така, че северномакедонската страна в лицето на своите историци някак се оттегли от тези взети решения. Направи крачка назад. С колегите в Комисията се върви винаги като в танца, само че правим крачка напред, но после - две назад, така че дълго време въпросът стоеше „на трупчета“. Тъй като беше регистриран не много голям напредък в тази работа, и не по българска вина, сега колегите от РСМ се опитват да дадат знаци, че работата се е ускорила. Съдейки по начина, по който се прави някакъв пробив във взаимоотношенията, в двустранния ни диалог, след това идва и крачката назад. След всичко това аз съм умерен оптимист за крайния резултат.”
Като историк проф. Ана Кочева може само да предполага какво е накарало нейните македонски колеги да направят крачка напред по отношение на Протокола от 2019 г., подписан с България.
Нопредвид желанието на страната за членство в ЕС, сега нещата са се активизирали, и Северна Македония е готова да изпълнява предписанията на условията на т.нар. „френско предложение“. То засяга и условието, че трябва да се спазват всички вече подписани договорки, включително и Договора за добросъседство от 2017 г.
„Явно след отпадането на ветото на страната ни по отношение на началото на преговорите на Северна Македония с Европейския съюз, сега вече можем да подозираме натиск от европейските институции вече не към България, а към нашите съседи от Северна Македония“ – казва проф. Кочева. Тя обаче добавя, че когато става въпрос за корекциите на учебниците по история, не трябва да се подхожда едностранчиво:
„Нашите учебници по история също имат очевидна нужда от важни корекции, особено в годините 1944 – 1950 г. – тогава, когато в днешна Пиринска Македония по инициатива на тогавашната българска комунистическа партия са извършени изключително големи посегателства и населението на Пиринска Македония е било бито на практика два пъти и то в рамките на 3-4 години. Първият път е трябвало насилствено да се превърне в македонско, а втория път да стане обратно българско. Това се случва в духа на по-голямата общобалканска политика, диктувана от Белград и от Москва. А тези страници от нашето минало трябва не само добре да се прочетат чрез документите, но и да се поиска извинение от страна на наследниците на тази комунистическа партия, която е допуснала да се случат толкова беди на нейните сънародници”.
Снимки: БГНЕС
74% от българските младежи обмислят повече или по-малко идеята за емиграция в чужбина – сочи изследване на младежта в Югоизточна Европа, проведено от Фондация "Фридрих Еберт". Анкетирани са 9000 души между 14 и 29 години. Последните години..
В брой 43 на предаването слушайте : Как наследниците на първите наши емигранти в Аржентина съхраняват интереса към страната ни – разговор авторката на филма "И стигнаха до края на света" Поля Станчева и ръководителят на Изпълнителната..
България, далечна като мираж, се оказва любима за човек, който никога не е стъпвал в страната ни. От близо 50 години г-н Джаянта Чакрабарти следи всичко, което се случва в нашата страна и вероятно знае повече за историята и географията ѝ, отколкото..
България, далечна като мираж, се оказва любима за човек, който никога не е стъпвал в страната ни. От близо 50 години г-н Джаянта Чакрабарти следи всичко,..
В сряда минималните температури ще бъдат минус 6° и минус 1°. В София ще е около минус 3°. През деня ще е предимно слънчево. По-значителни..
От МВнР предупреждават българските граждани, които възнамеряват да посетят гр. Истанбул, че считано от 19 март 2025 г. от страна на турските власти са..
Ясно
Предимно облачно
Разкъсана облачност