Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

От своето създаване обликът на столичния герб се изменя четири пъти

7
Снимка: sofiahistorymuseum.bg

Денят на София, който ежегодно отбелязваме на 17 септември, обикновено е сред тези, в които правим своята равносметка за това дали сме спомогнали за подобряването на заобикалящата ни среда в столицата и какво още можем да направим. Празникът е и добра възможност за разходка из потайностите на богатото градско минало от древността до днес. Освен, че носи името на един от своите символи – базиликата "Света София" (Премъдрост Божия), столицата ни има още един символ, чиято история е не по-малко вълнуваща – нейният герб.

Макар действащата тогава Търновска конституция да забранява създаването на каквито и да било гербове и отличия, извън съществуващите, Общинският съвет в града решава да бъде изработен герб. Повод за това е участието на българската столица във Всемирното изложение в Париж, провело се през 1900 година. Неговият проект е утвърден лично от Княз Фердинанд Първи, но краткото време за неговото проектиране и изработка, създава сериозна суматоха в делата на града и поставя тогавашния кмет Христо Попов и свиканите от него експерти, сред които и художникът Харалампи Тачев, пред сериозно предизвикателство:

"След като събират достатъчно информация за всичко необходимо за съставянето на един герб, Тачев започва работа по художествения проект – разказва в интервю за Радио България пиар експертът от Регионален исторически музей – София Ерина Кръстева. – Той създава герба под формата на щит, разделен на четири полета. В тях, съобразно събраната информация за историята на града от древността до тогавашните дни, поставя конкретни символи, свързани със София. В горното ляво поле е мястото на градската богиня Улпия Сердика. Образът ѝ е взет от антична монета, сечена по времето на император Септимий Север и съпругата му Юлия Домна. В горното дясно поле е поставена базиликата "Света София", която дава сегашното име на нашия град. 

Харалампи Тачев (1875-1944) и проектът за герба на София от 1900 г.
В долното ляво поле се намира планината Витоша, която Харалампи Тачев счита за вековен свидетел на историческите превратности по тези земи. Долното дясно поле пък отрежда за храма на Аполон Медикус със статуя на божеството. Той е едно от божествата, които носят здраве и е сред почитаните в Сердика. В центъра на щита, Тачев добавя по-малък щит, в който поставя изображение на лъв. То е много важно, тъй като е взето от медальон, открит в старата българска столица Велико Търново. Поставянето на този щит в щита е да символизира приемствеността между двете столици на България – старопрестолно Велико Търново и новата – София.

Към първообраза на герба, художникът прибавя и още един детайл – зидовата корона, каквато могат да носят единствено градските гербове. Две от последвалите допълнения и преработки, гербът на града, дължи на своя автор Харалампи Тачев:

"През 1911 година под герба е добавен девизът, който в настоящия си вид познаваме като "Расте, но не старее" – продължава Екатерина Кръстева. – Първоначалната идея била той да е "Расте, не старее". Добавят "но", за да станат буквите повече от 13. През 1928 година, към герба е добавена лента, върху която да бъде изписван девизът, както и лавровите клонки, които съществуват в герба и до днес.

Гербът на София от 1928 г. и в наши дни
През 40-те години, българският художник Борис Ангелушев предлага по-опростен стилизиран вариант, но основната промяна в градския символ настъпва през 1974 година, когато е добавена петолъчка и сериозно стилизиране на всеки от обектите върху щита. От него в музея съхраняваме гипсова отливка. През 1991 година гербът от 1928-а е възстановен."

Снимки: sofiahistorymuseum.bg, sofia.bg, архив

По публикацията работи: Иван Петров

Галерия

Още от категорията

Църквата с форма на четирилистник – четириконхална от началото на VІ век в Залдапа

Четирилистна църква от стъкло, мощи на цели мъченически тела – античният Залдапа разкрива тайните си

Първите проучвания на античния град Залдапа датират от 1906-1910 г. и са извършени от бащата на българската археология Карел Шкорпил . Тогава се установява, че основите му са положени от самия Константин Велики в началото на IV век край днешното..

публикувано на 26.01.23 в 10:50

Почитаме свети Атанасий, който прогонва зимата

Днес Българската православна църква почита Свети Атанасий. Според народния календар празникът се нарича Зимен Атанасовден и Среди зима. Според поверията светецът прогонва зимата. От този ден тя постепенно отстъпва на топлото време. Свети Атанасий,..

публикувано на 18.01.23 в 05:15

На Антоновден се предпазваме от болести и празнуват железарите

Православната църква чества Св. Антоний Велики, един от първите християнски пустинници в Египет и основоположник на монашеството. По предание е роден към 251-ва година и е живял 105 години. След дългогодишна духовна борба постигнал святост и бил удостоен..

публикувано на 17.01.23 в 09:55