Полупрозрачна, фина, изтъкана от фантазия и много любов – копривщенската дантела със сложните ѝ орнаменти била неотменна част от някогашните носии и домашни тъкани. В миналото майсторките от Копривщица са влагали цялата си душа в създаване на приказен свят от конци. Под сръчните им ръце оживявали геометрични фигурки, чудновати цветя, птици, животни… Днес този занаят замира.

Йорданка Николова е сред малкото жени, които продължават традицията, пренасяйки я в съвременността. Срещаме я в Лютовата къща в Копривщица, в чийто приземен етаж е подредена експозиция със автентични стари местни тъкани, в т.ч. и красиви копривщенски дантели. В двора на къщата редовно се правят демонстрации на традиционните местни занаяти. Този ден Йорданка показваше на събралите се туристи старите технологии на плетене. При фриволитето се плете със совалки и се правят възелчета.

Тази технология е внесена от Европа.Но у нас повече се е използвала шитата дантела или т.нар. кене, научаваме от нея.

В миналото копривщенки не плетели, а шиели дантелите си, при това с най-обикновена игла и с … конски косъм, използван като основа, върху която бродирали с копринени конци. Тази техника е с дълбоки корени назад във времето. Предполага се, че е била донесена от далечния Изток. Разпространена е и в други краища на България, ала копривщенки се славели като най-добрите майсторки на кенето.

"В Копривщица, всяка една официална риза, например по деколтето и ръкавите, има зашито кене. Прави се върху конския косъм, много сбито, много плътно, не така рехаво, като при другите дантели, и с много флорални мотиви, много цветенца – казва Йорданка Николова. Всяка една фигурка си има някакво наименование. В Копривщица по един начин им викат, в ихтиманско по друг и т.н. Но това, което съм чувала от старите хора е, че жените правели долната част, основата на кенето, която представлява мрежа от дупчици върху конския косъм. А след това, други по-добри майсторки, се заемали с по-трудоемката, но по-красива част – шиенето на фините геометрични фигурки или цветенцата с листенца с клонки и т.н.

Докато при совалковите дантели, жените следвали определен модел, върху който надграждали, при кенето всяка майсторка украсявала дантелата според собствените си представи и умения – с точно око, спокойна ръка и търпение. Понякога с разноцветни конци те бродирали допълнително върху мрежичката различни орнаменти, а накрая завършвали с мъниста.

"Кенето е само въображението на жената, която го създава. Така както го е виждала, както го е чувствала, така го е правила. Шило се е с копринени конци, те са обработвали коприната, варили са я, за да стане по-мека. Боядисвали са я в зелено, лилаво, мораво… Откриваме кенето предимно на видими места върху официалните дрехи, които хората са обличали за хорото на мегдана и за тържествата. Защото това е много трудоемка работа" – казва Йорданка.

Заедно с още няколко жени, тя е част от работилница "Седянката", която се стреми да възобнови забравените български занаяти и да ги пренесе в бъдещето. По думите ѝ, все повече млади хора се обръщат към нея и колегите ѝ с желанието да усвоят този старинен и красив български занаят.

Вижте как Йорданка Николова демонстрира техниката на кене пред Лютовата къща в Копривщица:

• Изкуството на дантелата все още пази неразкрити тайни