Обикновено есента е най-подходящият сезон за консервирането на зеленчуци за зимата. Именно тогава те са в изобилие и цените им са най-поносими. В България традицията за приготвяне на зимнина е особено популярна сега, когато несигурността и предупрежденията за тежка зима валят отвсякъде. А и българинът никак не обича изненадите и винаги гледа да задели по нещичко за черни дни. Още от края на септември цените на червените чушки и камбите тръгнаха нагоре, доматите за консерва, които миналата година не надвишаваха лев, сега са поскъпнали двойно. Готовите консерви, които успешно се доближават до любимата домашна продукция, също стават все по-недостъпни за средностатистическо семейство, което едвам покрива разходите за домакинството.
По данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ), индексът на тържищните цени се повишил с 31 % на годишна база, но това не отказва хората да правят зимнина, макар и по-малко от обикновеното. И ако допреди години туршиите се правеха по семейни рецепти, за да разнообразят зимната трапеза, то сега те са средство за оцеляване в икономическия и политически хаос в България.
Столичани, които през последните години се радваха на изобилието, предлагано на фермерските пазари от предприемчиви производители, сега също запретват ръкави, за да приготвят някоя друга консерва за зимата.
Сред най-предпочитаните есенни специалитети са печените червени чушки и капии, лютите чушлета и, разбира се, царската туршия. Последната, с хрупкавите моркови, камби, целина и карфиол, съчетава цяла гама от пробиотици, пребиотици и витамини – сигурна защита срещу "модерните" напоследък щамове. Туршиите се приготвят най-икономично, по отношение на електроенергията.
По-трудоемките зеленчукови изкушения като лютеницата, стават все по-нерентабилни за домашното производство, освен ако не се приготвят на дърва в старата печка на село.
От друга страна, заради целогодишното изобилие от плодове и зеленчуци, на българската трапеза все по често присъстват свежите салати, затова и домакините правят зимнина в по-малки количества. Тази година обаче около 80 - 90% от родните производители на оранжерийни зеленчуци не са засадили зимната си продукция. Като причина за това те посочват поскъпването на газта, пелетите и електричеството, които са се увеличили от три до четири пъти и не е сигурно дали няма да продължат да се повишават. За да избегнат евентуални фалити и похабяване на продукцията, производителите този път са предпочели да не рискуват.
А българинът, който постепенно забравя вкуса на родните зеленчуци, ще бъде принуден, естествено ако средствата му позволяват, да купува домати от Турция и Гърция, а от Сърбия и Македония аналога на домашно приготвената лютеница.
Снимки: БГНЕС, БНР- архив
През изминаващата учебна година около 1200 украински деца са били записани в детски градини и училища във Варненска област, съобщиха от сдружение "Енерджи", което е част от Общностния център за закрила и включване на бежанци в крайморския град. В..
Празникът Свети Дух в България се отбелязва и като Ден на Македония. Традицията тръгва още след Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.), като първоначално е бил Ден на борбата за Македония и Одринско, а след Първата световна война е станал "Ден..
Продължава борбата с големите пожари, които вчера избухнаха в Сакар планина на територията на общините Харманли и Любимец, съобщи директорът на Областната дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” в Хасково Митко Чакалов. От..
Над 30 българисти от единайсет страни се събраха на двудневен форум в София и Пловдив, посветен на кирилицата, за да представят последните си достижения..
След инцидент при спирането на блок 6 на АЕЦ "Козлодуй" за ремонт няма облъчване на персонала, няма изтичане на радиоактивна вода в река Дунав, има..
Над 30 учени от 12 държави участват в Международния форум за кирилицата "Азбука, език, идентичност". Той започва в Националния дворец на културата в..