Българите в Украйна призоваха прародината си да изпрати оръжие, с което украинската земя – станала техен дом, да бъде защитена. Сред издигналите преди броени дни глас бяха и хората от Бесарабия, решили да превърнат днешния си празник в молитва за мир.

“Нека никога не преставаме да мислим и да се грижим за нашите братя – българите в Бесарабия, а един ден в годината – 29 октомври,16 октомври стар стил, годишнината от освещаването на въздигнатия от тях в Болград български храм-паметник – да бъде за тях и за нас общ голям празник на българския дух...”

С тези думи вестник “Българска Бесарабия” в единствения си брой от 1938 г. отправя призив да бъде отбелязван Ден на бесарабските българи. Шейсет години по-късно потомъкът на опълченец от Болград и член на “Родолюбец” Мирчо Сливенски намира в архива си своя екземпляр. От тогава до днес на 29 октомври дружеството чества бесарабските българи.

“Това е една дата, на която през 1838 г. е бил осветен храмът “Свето Преображение Господне” в Болград, а сто години по-късно потомци на бесарабските българи, вече установили се в България, както и на участници в Освобождението и в изграждането на новата българска държава, предлагат по повод вековната годишнина от освещаването на храма този ден да бъде отбелязван и у нас като знак, че страната ни не е забравила тези свои сънародници – разказва Райна Манджукова, директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина. – През 1939 г. обаче започва Втората световна война и празникът не успява да се наложи. Продължението му идва едва през 1998 г. благодарение на Дружеството на бесарабските и таврийските българи “Родолюбец”.“

“Аз съм от Бесарабията. По български се казвам Дончо, родом съм от Дивитлия”, представя се Антон Телпиз, който сега живее в Измаил, Килийски район. Дошъл за малко да види внуците си, които живеят в България, и озовал се на премиерата на книгата на Галин Георгиев “Традиции, памет, идентичност на българите в Украйна и Молдова”.

“Когато чух, че ще има презентация на книгата за бесарабските българи, дойдох с удоволствие – казва той. – Стана ми много приятно, че авторът е събирал материал и от моето родно село. Тук се каза, че е имало идея, докато екипът от учени е обикалял бесарабските села, да отиде и във Вилково.

Днес аз живея близо до този град и ги поканих следващия път, когато бъдат в нашата Бесарабия, да съберат аналогичен материал и там.”

Преди четири години Майя Каракаш пристига у нас, за да получи българското си гражданство и среща любовта. Дипломираната етноложка в Одеския университет остава в България и днес се радва на щастливо семейство и малка дъщеря.

“Аз съм бесарабска българка от Хасан-Батър или Виноградное, Болградски район – казва тя. – От малка тача всички празници, обреди, народни танци, които са ми предали моите предци. Занимавам се с изучаването на традициите и културата на моя народ и в частност на моето село. За нас, които сме българи в Украйна, празникът е велико събитие. Преди войната го отбелязвахме много весело – особено в Одеса, където се събирахме 2,5 хил. българи и правехме концерти, запомнящи се за години напред.”

Макар и помрачен от руската инвазия в Украйна, бесарабските българи у нас ще отбележат своя специален ден с голям концерт в столичния Централен военен клуб. Освен това музиканти от Украйна, Молдова и Румъния ще се изявяват на открита сцена пред НДК, а най-достойните от общността ще бъдат отличени за подадената ръка и отвореното сърце към сънародниците, преживяващи войната.

• Призив до родните институции отправиха близо 800 украински българи

“Моето насърчение са думите и мислите, които те споделят винаги с нас – че българинът ще си остане българин независимо от превратностите. Те са необходими на България и въпреки нещастията имат своя път към прародината. Една възможност да работят и да учат у нас са свободните 2 хил. места по постановление 103 за обучението на българи в чужбина.”

• Галин Георгиев събира в книга традициите, паметта и идентичността на българите в Украйна и Молдова