Вицепрезидентът Илияна Йотова свика международен форум за кирилицата, от който да бъдат отправени послания срещу подмяна на историята и за противопоставяне на опити от Изток и от Запад да отричат приноса на ранната българска държава. В словото си пред видни наши учени и българисти от 11 страни тя изтъкна: “Страната ни е дала на славянския свят писменост, духовност и култура и това не трябва да бъде обвито в невежество, да се забулва в полулъжа, да се употребява за националистически лозунги.”

Според проф. Славия Бърлиева от Кирило-Методиевския научен център на БАН конференцията под надслов “И ний сме дали нещо на света” е първи опит да бъдат превъзмогнати неособено добрите ни познания за историята на глаголицата и кирилицата, както и да се популяризира по-настойчиво ролята ни в създаването на писмените системи в Европа. А също:

“Да се преодолеят онези доста агресивни намеци, че кирилицата е създадена не в България, а някъде другаде – заявява тя. – Това са неща, които много често идват от Русия. Преди няколко години беше едно изказване на Путин, че кирилицата е създадена в Македония. Ние тук скочихме, стана полемика, което не беше нито особено полезно, нито възпитателно. Не трябва да се защитаваме по повод това, което някой някъде е казал, а последователно и обосновано чрез научната истина да популяризираме историята на нашата азбука.”

• Проф. Славия Бърлиева: В цяла Европа катедрите по българистика се закриват за сметка на русистиката

“Това замъглява представянето ни пред света, защото хората, които се сблъскват с нашите език, култура и азбуки, впоследствие стават приятели на България, посланици на българската култура в собствените си страни – казва ученият. – В този смисъл навременна е инициативата да се поканят чуждестранните българисти – да обменят мнения с българските си колеги, да се почувстват почетени от вниманието на държавата не е без значение.”

• Международен форум за кирилицата се противопоставя на подмяната на исторически факти от миналото на България

“Закриването на катедри в последно време е нормално – коментира тя все по-изтъняващото присъствие на българския език в европейските научни средища. – За съжаление, малките езици не са приоритет на нашата управа. Университетите в Италия са подложени на ужасни реформи, вследствие на които някои предмети отпадат. Но като преподавател във факултета по славянски филологии виждам, че студентите ни проявяват интерес към българския език и това е добър знак за бъдещето.”

За да се отвоюват поне донякъде загубените позиции, би могло да се засилят публичните изяви в полза на малките езици, смята Барбара Ломаджистро. “Нека и общественото мнение да бъде информирано за значението на тези традиции, така че разнообразието от история и култура в Европа да не се загуби”, подчертава тя.

“Веднъж прекъсната традицията, много трудно се възстановява”, добавя и своя тревожен глас проф. Славия Бърлиева. И дава пример с българистиката в Ягелонския университет в полския град Краков – научен център с големи традиции, образовал десетки палеослависти.

“Но в момента няма студенти и знаете ли защо – задава риторичен въпрос тя. – Защото нашите лекторати нямат възможност – подобно на много други, включително македонските ни колеги, да организират посещения в България и да създават интерес към страната, а не само към нейния език. Да може един студент, който току-що се е запознал с азбуката и с някакви основи на нашата история, да дойде у нас и да види какво може да предложи българската култура. Това, разбира се, изисква средства, но те няма да бъдат похарчени нахалост, ако бъдат дадени.”

Както се случило преди години с италианската студентка Барбара Ломаджистро, дошла на лятна езикова школа във Велико Търново. Днес тя показва на младите хора снимки от славянски ръкописи. Казва им също така, че българският език е “хубав” и че всичко започва с буквите. И за да бъде по-убедителна, цитира Евангелието на Йоан: “В началото бе словото; и словото беше у Бога”.

Снимки: БГНЕС, Диана Цанкова