Вицепрезидентът Илияна Йотова свика международен форум за кирилицата, от който да бъдат отправени послания срещу подмяна на историята и за противопоставяне на опити от Изток и от Запад да отричат приноса на ранната българска държава. В словото си пред видни наши учени и българисти от 11 страни тя изтъкна: “Страната ни е дала на славянския свят писменост, духовност и култура и това не трябва да бъде обвито в невежество, да се забулва в полулъжа, да се употребява за националистически лозунги.”
Според проф. Славия Бърлиева от Кирило-Методиевския научен център на БАН конференцията под надслов “И ний сме дали нещо на света” е първи опит да бъдат превъзмогнати неособено добрите ни познания за историята на глаголицата и кирилицата, както и да се популяризира по-настойчиво ролята ни в създаването на писмените системи в Европа. А също:
“Да се преодолеят онези доста агресивни намеци, че кирилицата е създадена не в България, а някъде другаде – заявява тя. – Това са неща, които много често идват от Русия. Преди няколко години беше едно изказване на Путин, че кирилицата е създадена в Македония. Ние тук скочихме, стана полемика, което не беше нито особено полезно, нито възпитателно. Не трябва да се защитаваме по повод това, което някой някъде е казал, а последователно и обосновано чрез научната истина да популяризираме историята на нашата азбука.”
“Това замъглява представянето ни пред света, защото хората, които се сблъскват с нашите език, култура и азбуки, впоследствие стават приятели на България, посланици на българската култура в собствените си страни – казва ученият. – В този смисъл навременна е инициативата да се поканят чуждестранните българисти – да обменят мнения с българските си колеги, да се почувстват почетени от вниманието на държавата не е без значение.”
Българисти от 11 страни участваха в научния форум в София. Една от тях е Барбара Ломаджистро от университета в италианския град Бари.“Закриването на катедри в последно време е нормално – коментира тя все по-изтъняващото присъствие на българския език в европейските научни средища. – За съжаление, малките езици не са приоритет на нашата управа. Университетите в Италия са подложени на ужасни реформи, вследствие на които някои предмети отпадат. Но като преподавател във факултета по славянски филологии виждам, че студентите ни проявяват интерес към българския език и това е добър знак за бъдещето.”
За да се отвоюват поне донякъде загубените позиции, би могло да се засилят публичните изяви в полза на малките езици, смята Барбара Ломаджистро. “Нека и общественото мнение да бъде информирано за значението на тези традиции, така че разнообразието от история и култура в Европа да не се загуби”, подчертава тя.
“Веднъж прекъсната традицията, много трудно се възстановява”, добавя и своя тревожен глас проф. Славия Бърлиева. И дава пример с българистиката в Ягелонския университет в полския град Краков – научен център с големи традиции, образовал десетки палеослависти.
“Но в момента няма студенти и знаете ли защо – задава риторичен въпрос тя. – Защото нашите лекторати нямат възможност – подобно на много други, включително македонските ни колеги, да организират посещения в България и да създават интерес към страната, а не само към нейния език. Да може един студент, който току-що се е запознал с азбуката и с някакви основи на нашата история, да дойде у нас и да види какво може да предложи българската култура. Това, разбира се, изисква средства, но те няма да бъдат похарчени нахалост, ако бъдат дадени.”
Както се случило преди години с италианската студентка Барбара Ломаджистро, дошла на лятна езикова школа във Велико Търново. Днес тя показва на младите хора снимки от славянски ръкописи. Казва им също така, че българският език е “хубав” и че всичко започва с буквите. И за да бъде по-убедителна, цитира Евангелието на Йоан: “В началото бе словото; и словото беше у Бога”.
Снимки: БГНЕС, Диана Цанкова
Близо 2/3 от българите са заявили, че са били щастливи през 2024 г. Отрицателно отговарят 26%, в традиционното за края на годината проучване на "Тренд", поръчано от в-к „24 часа“. Личният живот, семейството, социалният кръг и работата са основни..
Роднини от двете страни на границата чакат да се възстанови вековен маршрут, който свърза Родопите с Беломорието. На 1-ви януари 2025 г., след падането на шенгенската граница "тихият" път от Рудозем към Ксанти отново ще стане "озвучената долина"...
Албания и Черна гора отбелязаха напредък в евроинтеграцията през 2024 г. Лидерите на ЕС се срещнаха на 18 декември със своите колеги от Западните Балкани. Председателката на Еврокомисията Урсула Фон дер Лайен призова за търсене на решения и..
Българската хотелиерска и ресторантьорска организация връчи своите годишни награди за професионални постижения в областта на туризма, в които отличи и..
Роднини от двете страни на границата чакат да се възстанови вековен маршрут, който свърза Родопите с Беломорието. На 1-ви януари 2025 г., след падането на..
Игнажден е! Без значение дали е „България днес“ е вашият информационен „полазник“ или..