На 24 ноември православната църква почита света великомъченица Екатерина, живяла в края на III – началото на IV век. Екатерина била дъщеря на управителя на Александрия (Египет) по времето на император Максимиан. Майка ѝ, която тайно изповядвала християнството, я запознала с един отшелник, който я посветил в християнската вяра. През 305 г., едва 18-годишна, Екатерина била затворена в тъмница заради вярата си, подложена на мъчения и посечена. Според преданието, Ангел Божи отнесъл тялото ѝ на планината Синай, където по-късно е построен манастир.
В българската народна традиция света Екатерина или Катерина, както я наричат, се почита като закрилница на децата. Вярва се, че ги пази от шарка.
На този ден майките, които имат малки деца, замесват тесто. Малка част от него, намазана с мед, се слага над горния праг на вратата или на покрива – дар за Баба Шарка, която обича сладкото. От останалото тесто месят пита, която също се маже с нещо сладко.
Питата е още топла, когато всеки от домашните отчупва от нея по един залък с думите: “Да ни е на помощ св. Катерина“. Дават по малко и на кучетата, за да не ги хваща бяс. Вярва се, че в къщата, в която е направена тази пита, няма да влезе Баба Шарка.
На 24 ноември празнуват всички, които носят името Екатерина или неговите производни – Катерина, Катя и т.н. Затова и песента, която избрахме днес, разказва за девойка на име Катерина, “прочула се чак до царя, че е била войвода на дружина от стотина млади момци“. Изпълнява Детска фолклорна група от с. Сатовча, Югозападна България.
Текст: Албена Безовска
През уикенда развалините на римската колония Улпия Ескус ще приютят античен фестивал под наслов „УЛПИЯ ЕСКУС MMXXIII". На 23 септември за първи път от векове, по улиците и пред храмовете на един от най-бляскавите някогашни градове по поречието..
На 14 септември Църквата отбелязва Кръстовден. Той е сред Дванадесетте велики християнски празници, на който отбелязваме намирането на Светия Кръст, на който е разпнат Иисус Христос. Според църковното предание, кръстът е открит в Йерусалим през IV век..
Развитието на туризма у нас накара много българи и чужденци да търсят по спокойни и уединени места, в които да избягат от пренаселените градове и някои курорти. А Странджа, която все още се слави като една от най-неизследваните български..
Разкъсана облачност
Ясно