Черни лешояди, докарани от Испания, вече кръстосват небето над България и се чувстват най-сетне волни в своята естествена среда. Преди дни 14 красиви екземпляра на най-голямата и тежка граблива птица на Стария континент бяха пуснати на свобода след период на адаптация. Идеята е птицата да се завърне окончателно като гнездящ вид в Източните Родопи. По проекта работят експерти от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), испанската неправителствена организация GREFA (Grupo de Rehabilitación de la Fauna Autóctona) и Фондация “По-диви Родопи“.

Адаптацията на карталите /както още ги наричат/ продължила близо шест месеца в специално изградена волиера между градовете Маджарово и Ивайловград в Родопите. Преходът от живот на затворено към дивата природа обаче никак не е лесен. Той трябва да се извърши плавно и без излишен стрес за пернатите. За целта пред волиерата се поставя храна, а вратите се отварят внимателно, като се осигурява спокойствие в района.

"Моментът, в който отворихме вратите на волиерата и първите птици прекрачиха прага й, за да се сблъскат с живота в дивата природа, беше силно емоционален и за нас",  каза за БНР Кърджали Волен Аркумарев от БДЗП, който с любов нарича карталите “младежи“.

"Младежите", както е и при хората, са доста различни по характер и тези различия ги виждаме и в поведението след освобождаването им. Някои започнаха доста бързо да свикват с дивата природа, да нощуват по дърветата на безопасни места, да правят обходи, да облитат. Докато други са по-привързани към мястото, където бяха освободени, до самата волиера. Дори няколко пъти една от птиците се връщаше обратно в клетката, за да нощува на кацалките, на които е свикнала. Но повечето птици се адаптират отлично до момента. А скоро след освобождаването им те имаха и първа среща с диви черни лешояди, които прелетяха от Националния парк Дадя в Гърция, където гнездят. Те посетиха новоосвободените лешоядчета и им предадоха няколко урока по полет, които бяха добре възприети от нашите “младежи“.“ - разказа Волен Аркумарев.

Вижте първите свободни стъпки на “младежите“ извън волиерата им, заснети от екип на БДЗП:

“Много интересни взаимоотношения имат с гарваните, които ги посещават и малко ги тормозят - дърпат им пера от опашките, проверяват колко ще им издържат нервите. Но черните лешояди много добре се справят в дивата природа и до момента нямаме проблеми и притеснения за тях."

• Има бъдеще за черния лешояд и в България 

Част от пуснатите на свобода картали са излюпени в размножителни центрове в Испания, други пък са били намерени през първата година на живота им с контузии или изтощени, след което са възстановени в рехабилитационен център, научаваме от Волен Аркумарев. И още един любопитен щрих от житието и битието на новоосвободените птици:

"Макар че са много млади - едва на една-двегодишна възраст, някои от тях вече започнаха да показват близост още по време на адаптацията. Имаме две потенциално сформиращи се двойки - мъжки и женски, които стоят близо една до друга, правят си малки подаръчета. Това са първи индикации за сформиране на двойки, но им е все още доста рано. Защото карталите започват да сформират двойки едва около четвъртата си година. Освен това е много обнадеждаващо, че бързо се научиха да нощуват не на земята, а да се качват на дървета, заради многото хищници, които бродят в района", обясни Волен Аркумарев.

Вижте още:

• Как първото бебе карталче се излюпи 36 години след като видът бе обявен за изчезнал у нас

• Черни лешояди от Испания пристигнаха в Софийския зоопарк 

Съставил: Венета Николова /по интервю на Станислава Георгиева от БНР-Кърджали/

Снимки: bspb.org