За втора поредна година народно читалище "Васил Йорданов – 1942“ в с. Нова Черна, община Тутракан, провежда конкурса „Сурвакницата – традициите са живи“. Целта е да се съхрани изработването на автентични сурвачки, с които в първите часове на Новата година деца или ергени обхождат къщите с пожелание за здраве, щастие и плодородие, да се популяризира обичаят „сурвакане“ и да се издирят съпътстващите го обредни наричания. Идеята ясно показва, че дори и пандемията от коронавирус има своите положителни страни.
"Преди 2 години, по време на пандемията, когато не можеше да се събират много хора на едно място, търсихме вариант да продължим нашата дейност по поддържане и популяризиране на старите обичаи, и тогава ни дойде идеята за сурвакницата – обяснява Валентина Георгиева, секретар на читалището. – Тя може да се изработва и индивидуално, да се изпрати, за да се види и затова решихме да възродим и съхраним тази традиция – на сурвакницата и сурвакането като обичай, за да може да се предаде на новите поколения.“
Тази година за конкурса са получени 60 сурвачки от 13 области на страната. Украсените дрянови клонки са изработени както от отделни участници, така и от цели групи деца. Според регламента, участниците изпращат автентични сурвакници, характерни за населеното им място, а едно от условията е магическата пръчка да е украсена с естествени материали, типични за дадената област.
"Постарали са се много, има изключително красиви и оригинални сурвакници и послания – продължава Валентина Георгиева. – Оказа се, че във всички фолклорни области на България има почти еднакви автентични материали. Всички сурвачки са изработени от дрян, но са с различна форма, украсяват се главно с бяла вълна и червени и зелени вълнени конци, пуканки, сушени плодове, сушени чушки – разказва за най-често срещаните материали Валентина Георгиева. Срещат се и по-редки елементи в украсата: – На някои има закачени цели орехи, житни класове, царевични или бобени зърна, тиквени семки, чесън, кравайчета, кърпички, чемшир, дори сушени портокали. И всеки елемент в украсата има своя символика, понякога различна в отделните области. Няма ясно разграничение, явно материалите навремето са били почти еднакви в цяла България.“
Едни от най-красивите и впечатляващи сурвачки, изпратени за конкурса, са тези със сурвакарските торбички. А наричанията, съпровождащи обичая „сурвакане“, носят най-важните послания:
"В цялото наричане това е главното – здраве и берекет за стопанина и семейството през цялата следваща година. Получихме доста интересни обредни наричания, които изпълняват сурвакарите, но нашето засега си остава най-оригинално - смята Валентина Георгиева:
Хей, другари сурвакари!
Хей, юнаци със калпаци!
Дрян е цъфнал на поляна
с чудна хубава премяна.
Всяко клонче посребрено,
всяка пъпка позлатена
с бял варак и мразовина.
Сурва, весела година!
Едро жито по хамбари,
тлъсти агнета в кошари,
руйно вино по мазите,
мед и восък по пчелите.
Сурва, весела година!
До година, до амина!
И за много години!“
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..
Бре, откраднали Еленка, Eленка, мома хубава, та я извели, завели, на хайдушкото сборище. Най-малкото хайдутче, то на Еленка думаше: - Моме, Еленко, Еленко, не бой се, не страхувай се. Ний нема да те убием, убием, да те затрием. Най ще..