Да си роден на Богоявление преди 175 години и да изпълниш собствения си завет: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небе, звяр и природа и певци песни за него пеят…". Всичко това и много повече е поетът, революционер и един от стожерите на българщината Христо Ботев. Днешната годишнина се отбелязва с особена тържественост в родния град на големия българин Калофер. Честванията там започнаха още на 5 януари в Националния музей "Христо Ботев" с тържествен спектакъл на възпитаниците от местната гимназия, носеща името на поета. Събитието беше последвано от поклонение пред паметната плоча на родното място на възрожденеца.
"Това е един своеобразен прочит на всичко, което е Христо Ботев за нас като човек, като личност, а по този начин учениците от средните класове имат възможността да се докоснат до стиховете, до прозата му, да си припомнят и най-вече да пожелаят да научат и нещо повече за този велик българин" – разказа специално за Радио България Ася Николова, директор на Националния музей в Калофер.
Днес Националният музей "Христо Ботев" се радва на голям интерес от посетители. Преди всичко това са български ученици, младежи, и семейства – разказва ни директорката му Ася Николова. И допълва, че през последните 10 години имат много посещения от страна на българи, които отдавна са се откъснали от своята родина, живеят от години в чужбина, но държат да покажат на децата си мястото, реликвите, които то пази и спомена за голямата българска смелост и вяра.
"Тези деца са от поколението, което почти нищо не знае за историята ни. За великия период на нашето Възраждане, когато от един народ се превръщаме в осъзната нация и пожелаваме да бъдем свободни. Именно те са посетителите, които най-много ценим, защото по този начин те не късат връзката със своята родина, със своя корен. Трудно е да обясниш на сегашните млади хора, защо на 28 години един, за сегашното време младеж, а за тогава зрял човек е изоставил всичко – и новородената си дъщеря, и печатницата, и, както той самият пише, "тръгва на глас народен" с ясното съзнание, че с наличното оръжие, подготовка и енергия трудно ще успее да се срине цяла една империя. Но и с осъзнатото чувство, че това тяхно дело ще бъде чуто в Европа и ще се вземе това мъдро решение за излизането ни от Османската империя. Затова и последната уводна статия на Ботев във вестник "Нова България" е посветена точно на темата за драмата на Балканския полуостров. Телеграмите, които той изпраща до европейски вестници са наистина първият знак, че в България положението е нетърпимо и народът вече осъзнато тръгва на борба за своето политическо освобождение."
Всяка прилика с днешни събития е случайна или не съвсем… Историята се повтаря, ако не я помниш! Част от живота си Христо Ботев прекарва в Украйна и по-специално в Одеса, Задунаевка и Измаил, което го прави част от историята и на българите по тези места. Там той получава образование, работи като учител и пише първото си стихотворение "Майце си".
Ася Николова с прискърбие признава, че тези факти са привидно общоизвестни, но българите днес сякаш ги забравят или просто преминават през тях без да ги осъзнават истински. "Спомняме си за великите си личности по време на чествания на конкретни дати" – казва тя. И признава, че ако всеки един от нас си върши работата в своята област, както българите като Христо Ботев, може би ще бъдем по-толерантни, по-отговорни и по-щастливи. А именно да правим нещата с отдаденост и голяма отговорност, с разбирането за свободата като вътрешна потребност, казва Николова:
"Тогава ще искаме и ние да допринесем за въздигането на нашата България. Но когато говорим за "онази страна" или за "тази държава" няма да бъдем продуктивни и промяна няма как да се случи. Когато осъзнаем, че ние сме "онази държава", може би ще станем малко по-достойни за заветите на Ботев, Раковски и Левски" – заключава Ася Николова.
Снимки: muzeibotev.com26 март е Денят на Тракия – така датата е вписана в официалния български календар през 2006 г., но се чества десетилетия назад във времето. На тази дата през 1913 г. българската армия покорява считаната тогава за "непревземаема" Одринска крепост...
Всяка година, на 25 март, Църквата чества един от най-светлите си празници – Благовещение. Белязан от благата вест за непорочното зачатие, той олицетворява безкрайната Божия милост към хората и най-вече към жената – майка, благословена да носи новия..
С шествие-поклонение и панихида за 35 път бе отдадена почит на жертвите в комунистическия концлагер „Слънчев бряг” край Ловеч. Шествието тръгна от центъра на града и стигна до каменната кариера, където от 1959 до 1962 г. е бил лагера. „Сърцата ни са..
За първи път два от най-загадъчните археологически обекти в Източните Родопи бяха подробно проучени от въздуха. Български археолози заснеха..