Още от римско време, топлите минерални води били считани за безценен природен ресурс, който намирал приложение както при поддържането на добро здраве, така и като естествен източник на топлина. Минералните бани били и същинско културно средище, където кипял общественият живот. Неслучайно от дълбока древност градовете и селищата били изграждани именно около термалните извори. Що се отнася до България, според някои източници, през 681 г. държавата ни била създадена в тези географски ширини именно заради лечебните извори край Анхиало (днес гр. Поморие), изградени през IV век от император Юстиниан Велики.

В наши дни, на територията на България се намират над половината, от общо 6000, минерални извори в Европа, но за разлика от другите държави, страната ни не ги използва пълноценно. По този показател столицата ни София е сред най-богатите населени места в света, с 31 обособени находища и 75 минерални извора с термални води.

• Минералните води на София

След Освобождението на България през 1878 г., голяма част от известните лековити минерални води в страната ни започват да се използват усилено. За емблематичните сгради на баните, държавата не пести средства и прави конкурси за архитектурните им проекти:

"Това са едни дворци на водата – отбелязва арх. Ивайло Захариев от Българската асоциация за термално наследство в интервю за БНР. – Те са прекрасни сгради, направени да събират хората. Така например, Централната минерална баня в София е най-голямата сграда, изградена по царско време. Тя е построена на централния площад, по примера на много европейски страни, които имат такива бани."

И ако преди години минералните бани в настоящите столични квартали Княжево, Горна баня, Овча купел, дело на знаменити български архитекти като Йордан Миланов, Петко Момчилов и Георги Овчаров отразявали духа и достолепието на епохата, днес тези архитектурни бижута бавно се разпадат под тежестта на времето и безхаберието на управниците ни. 

Такава е съдбата и на Централната софийска баня, част от която е превърната в музей. Предвидено е Северното крило да бъде възстановено като баня, но окончателно решение все още няма. По думите на арх. Захариев, за баните в Овча купел и Горна баня също се правят проекти за съвместяване на минералните извори с друг вид дейност, вместо да бъде възстановена основната им функция. Какво пречи те да се превърнат в място, където столичани и гости на града да разпускат в свободното си време и да се възползват от даровете на природата, вместо да изминават километри до Велинград или Хисаря?

"Тези бани са построени върху извори, с цялата съвкупност от природни богатства. Музеят на София би могъл да се помещава в Царския дворец, който сега е част от Националната галерия. Основната колекция в Музея на София е от двореца, където би било прекрасно да се помещава историята на столицата, а банята да бъде баня. – предлага арх. Захариев. – Ако се запази първоначалната ѝ функция ще се съхрани и термалната култура, която отмира. Вместо това, в един от басейните на Централната баня има наредени икони и иконостас. Съмнително е доколко това е правилно отношение и към иконите, и към самата баня."

• София има огромен потенциал за развитие на СПА туризъм

"Прекрасна баня! Това трябва да бъде баня!", възкликна преди време световно известният японски архитект Кенго Кума, който посети страната ни по повод Дните на японската култура в България през 2019 г.

А как ли щеше да изглежда днес столицата ни, ако поне част от тези термални извори бяха използвани, освен за балнеолечение и питейни нужди и за отоплението на софиянци? Особено сега, когато все по-усилено се говори за оползотворяването на естествените източници на енергия – за сметка на изкопаемите горива, едва 15-20% от общите ресурси на минералните софийски води намират приложение.

Само за сравнение, за 25 години употребата на минералните извори е намаляла с повече от 50%, а почти всички минерални бани са затворени. Що се отнася до отоплението с термални води – то отдавна не се практикува.

Текст: Дарина Григорова (използвано е интервю на Божидар Александров, БНР-"Хр.Ботев")

Снимки: БГНЕС, Дарина Григорова, Facebook / @thermalassociationbg, архив