Календарът на единствения у нас етнографски музей на открито "Етъра" през 2023-та е наситен с поредица от изложби, демонстрации, фестивали и всякакви изяви, свързани с фолклора, занаятите и етнографията. Освен традиционните събития, пресъздаващи традицията около Лазаровден, Гергьовден, Еньовден и др., новите моменти тази година ще бъдат посветени на водните съоръжения, които са 10 на брой в музея. До края на април ще приключи тяхната реставрация и консервация. В определени уикенди през летния сезон тези знакови експонати ще бъдат демонстрирани на посетителите, уточни директорът на EМО "Етъра" – проф. Светлана Димитрова в интервю на Нели Ангелова от БНР-Стара Загора.
"Интересното е, че бичкиджийницата (съоръжение за бичене на талпи и дъски), която не е пускана в действие повече от 35 години, ще бъде показана на посетителите как работи. Долапкинята – това е една воденица, единствено запазена с всичките ѝ части в нашия музей, също ще бъде показана в действие. Тя представлява сложно съоръжение за мелене на зърнени култури. Досега се е движило само нейното колело, което е използвало вода за задвижване на механизма, но сега вече ще пуснем и мелничните камъни.
Гайтанджийската работилница също ще позволи на посетителите да наблюдават механизма, който задвижва чарковете, тъй като там ще има ново осветление, което ще направи тази част от нея видима.
Тепавицата също ще заработи и ще можем да показваме как се е правело тепането, след като за последно в нея е имало демонстрации преди десетина години."
За първи път тази година в Етъра ще се проведе инициативата "Мегдан назаем". В музея на открито ще бъдат поканени представители на различни селища, да представят и покажат характерните обреди на своя край. През 2023-та ще бъде отбелязана и 100-годишнината на Карнавала на хумора и сатирата в Габрово. "На него ще участват и живите човешки съкровища на България, които бяха определени като такива през 2022 г." – казва проф. Димитрова и добавя:
"Сред тях е и нашият служител, майсторът мутафчия Христо Маринов. Но има и други много интересни хора, които са получили тази почетна титла "живо човешко съкровище". Между тях има такива, които притежават умения в кулинарията, танците, пеенето и музиката. Надявам се гостите на карнавала да могат, след събитието, на територията на нашия музей да видят демонстрации на всички тези хора, които сме поканили."
Като най-дългоочаквано събитие, проф. Димитрова определя завръщането в Етъра на Международния панаир на занаятите след близо 3-годишно прекъсване заради пандемията. 18-то му издание предстои през месец септември. Очаква се и сериозно участие от чужбина.
"За първи път в това издание на панаира ще има майсторска надпревара по куюмджийство (златарство), – казва проф. Димитрова. – Освен съревнованието на майсторите, в панаирните дни ще има надпревара и на кандидат-майстори – това са все млади хора. Очакваме студенти и ученици от Националната художествена академия и от Националната гимназия за приложни изкуства "Св. Лука" в София да се включат в младежката надпревара. За първи път посетителите ни ще могат да разгледат и новия музеен център, който ще бъде разположен в знаковата сграда на Кръстник-Колчовия хан."
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..
Бре, откраднали Еленка, Eленка, мома хубава, та я извели, завели, на хайдушкото сборище. Най-малкото хайдутче, то на Еленка думаше: - Моме, Еленко, Еленко, не бой се, не страхувай се. Ний нема да те убием, убием, да те затрием. Най ще..
Облачно