Манол Пейков и каузата "Генератори за Украйна", която го отведе до Одеса

Точно осемнайсет часа път от Пловдив до Одеса отнемат на един български издател, преводач, бивш депутат и застъпник на украинската кауза и негови съмишленици да доставят поредния лъч светлина и надежда на хората, живеещи новините, които ние гледаме всеки ден. Той е Манол Пейков – движеща сила на гражданската инициатива "Генератори за Украйна". За последните два месеца тя обедини 5400 дарители от България, събрали до момента 1 милион и 200 хиляди лева за закупуването на 404 генератори, повечето от които вече са доставени в Украйна.

Още през март миналата година, дни след началото на войната, Манол Пейков приема личната мисия да помогне - първоначално със събирането на предметни дарения, а след това и с финансови средства за закупуване на лекарства от първа необходимост, храни, дрехи, обувки за войниците на фронта, турникети. "До ноември за подобни каузи бяха събрани около 270 000 лв.", разказва той пред БНР-Пловдив. След това настъпва огромната нужда от генератори във воюващите райони и на 26 ноември 2022 се поставя началото на "Генератори за Украйна".

"След като закупихме първите няколко агрегата, хората припознаха това като много важна кауза и готовността на българина да помогне придоби друг мащаб", казва Манол. В петък (20.01.) той лично потегля за Украйна с поредната доставка на "надежда".

"Пристигнахме късно вечерта на украинската граница и първото, което видяхме бяха огромните пламъци на горящите стърнища, каквито в България не съм виждал – разказва за пътуването пловдивският издател. – И беше някак свръхестествено, защото знаех, че това не е свързано с войната, но и сякаш беше като неин символ. Митничарите бяха необичайно приветливи – почти като членове на семейството. По шосето нямаше нито една кола, само спрели тирове, които чакат да съмне, за да продължат пътя си. Ние се придвижвахме след полицейския част (23 часа), защото имахме специална мисия и по тъмно минахме разстоянието от около 300 км до Одеса. Градът ни посрещна в пълен мрак, като в онези антиутопични холивудски филми, в които човечеството е изчезнало. Работеха няколко светофара, но когато стигнахме самия център на Одеса, всичко беше угаснало. Генадий, наш приятел, ни посрещна с челник в пълен мрак и чак на сутринта видях, че хотелът, където сме отседнали, е точно срещу прочутата Одеска опера. За щастие през деня е съвсем различно. Градът е жив, пулсира, точно до нас имаше две сватби. Хората се женят, прегръщат се, крещят "горчиво". Животът продължава и той трябва да продължава, не може да спре и не трябва да спира, защото някой друг, от другата страна може би точно това иска – да уплаши хората и да ги накара да се чувстват сякаш животът е свършил, но той трябва да продължи", разказва преживяното Пейков пред Елена Крушкова от БНР-Пловдив.

И моментите на съпоставка не липсват. Манол е категоричен, че в последните години, и особено последните месеци, има едно осъзнаване в българите, че ако не си помогнем сами, няма кой да ни помогне. Държавата не ни е майката-закрилница, както е било по време на социализма. "Това, което служи като противотежест на злоупотребата в политиката, е гражданското общество. Дарителството е някакъв лакмус, че се ражда такова гражданско общество. Това е всъщност добрата новина", казва за „Дойче веле“ пловдивският общественик. В Украйна такова гражданско общество има.

"Хората, с които се срещнах бяха страхотни, бяха изпълнени с оптимизъм и смисъл и най-вече видях какво се случва с помощта, която събираме и насочваме в генератори. За мен това пътуване беше много смислено и естествено продължение на всичко, което правим през последните месеци", обобщава Пейков.

Фокусът на направените сега дарения е бил върху обществени сгради – болници, детски градини, училища, общински, обществени центрове, пожарни, старчески домове. Над 50 от генераторите са предназначени за хората в Одеса и Болград, предимно бесарабски българи, казва Пейков и признава, че за него е било много важно да посети лично Болградската гимназия "Георги С. Раковски" – най-старото българско средно училище, основана през 1858 година със специален указ от молдовския княз Никола Богороди, с помощта на самия Георги С. Раковски.

"Занесохме им 40 kW генератор, за да могат да провеждат занятията си. Посрещнаха ни много топло и дори ми връчиха едно много трогателно отличие – „Почетен гимназист“. Аз съм 33-ят човек, на когото се връчва медалът, придружен от съответното удостоверение. Приех го от името на всички над 5400 дарители, като обещах най-тържествено да отчупя по едно символично парченце от него на всеки един от тях.“

Днес в гимназията учат над 500 деца от Болград и околността. 70% от тях са етнически българи, но български език изучават всички, без изключение. Директорката Снежана Скорич нарича училището "мост между държавите". В школото национални символи и герои заемат равнопоставено място с тези на украинската държава, написа в профила си във ФБ Манол Пейков. Допълва, че около една трета от генераторите заминават за селища, населени преобладаващо с бесарабски българи. И признава, че особено след посещението си тези дни, гледа на бесарабските българи като своеобразна "капсула на времето", съхранила най-доброто от изконния български характер – чистосърдечие, прямота, задружност, трудолюбие, любов към семейството, земята и родното. Както и дълбока почит към корените – „към онази въображаема и лелеяна България, която в техните умове и души е истински "земен рай". При това не само на думи“.

А инициативата „Генератори за Украйна“ продължава и до момента средно на час за нея биват дарявани по 2621 лева от българи, обединени около идеята за светлото ни бъдеще. Заедно!