"Геният, това е оня фермент, който кара ширата да кипи и да става на вино. Във всяка капка шира от грозде има милиони ферменти, които бъкат, които врят, които кипят, които се изявяват, но забележи, синко, - ако намерят условия да се проявят. У всеки човек се крие един потенциален гений за нещо. Но ако не намерят условия да се прояви…Ако ширата, която кипи в кацата, се замрази, ще замръзнат и гениите, и ферментите. Ако ширата се разреди с вода – също. Затова и робството гнети и трови хората, защото човек е винаги притеснен. И затова българският гений в миналото не се е много проявил, защото е бил притеснен" – думи на Владимир Димитров – Майстора. Рисувачът на души, както често наричат гениалния български творец, споделя размислите си в разговор с писателя и журналист Михаил Топалов.
Всеки път, когато се доближаваме до спомена за Владимир Димитров – Майстора, ние откриваме по нещо ново за нас като българи. Не само заради картините си, но и заради натрупания опит при следването си в Париж и от всички участия с изложби и пътувания по света, Майстора е събуждал респект и е получавал въпроси за изкуството и света от своите съвременници. А днес, със същото живо любопитство ние търсим да се сближим чрез спомена до художника. В такива мигове отиваме при хората в Кюстендил и в село Шишковци, което е истински „роден дом“ за изкуството на Майстора. По улиците там, в градините и дворовете и сега сякаш хората чакат да премине със статива си беловласият художник.
Денят 1 февруари – рождената дата на Владимир Димитров, е истински празник за Кюстендил. Животът на всеки жител тук неизменно преминава покрай картините на Майстора, покрай къщите и дърветата, рисувани от художника, покрай хората, запечатани като за спомен върху живописните платна. Животът в Кюстендил преминава и през галерията, където се пазят най-много от шедьоврите на Владимир Димитров-Майстора.
"Неговото творчество е като истинска благословия за нашия град и за нас – тукашните около петдесет художници" – казва Евгени Серафимов, който се чувства призван да разказва и изследва творчеството на именития си предшественик:
"Това е голям празник за нашия град – 1 февруари, защото най-вече в изкуството е очарованието на това място. И всичко, което се случва и ми се е случвало лично през годините, е започнало от този човек, от картините на Майстора. Няма художник в Кюстендил, който да не е свързан с това творчество и всеки от тях говори със същата обич и възхищение, които аз изпитвам към Майстора. Всяка година на 1 февруари Майстора отново така се „ражда“ сред нас.
За нас е шанс, че е Майстора родом от този край. Той учи в Кюстендил и после се връща отново, за да работи и да ни остави най-прекрасните си картини. Затова имаме и тази Национална галерия "Владимир Димитров – Майстора". Всяка година за неговия рожден ден галерията подготвя по нещо различно и запомнящо се. Тази година ще се връчи Националната награда за живопис на името на Майстора. Преди няколко години този приз беше възстановен, като национална награда за най-добрата живописна изложба на съвременни художници, представили се през изминалата календарна година. Нейният носител получава и възможност да подреди самостоятелна изложба в галерията на Майстора в Кюстендил. Така тази година ние ще видим чудесна живописна изложба на новия носител на наградата – Атанас Парушев.
За празника, а и за изложбата, в града идват много художници, не само от района на Кюстендил, а от цялата страна. По традиция, след като посетят галерията, всички отиват в село Шишковци, където е домът-музей на Владимир Димитров, а в центъра на селото е и мястото за поклонение. Така, на 1 февруари Кюстендил се превръща в столица на изкуството и винаги вълнението е голямо. Това е и хубав повод да видиш галерията изпълнена с най-добрите съвременни български автори на скулптура и живопис. Тук те се срещат, разговарят, разглеждат творбите, а името на Майстора се споменава непрекъснато - така той отново е сред нас. Атмосферата е много тържествена и по български топла и хубава."
Снимки: Facebook/ Art Gallery "Vladimir Dimitrov-Maystora"
Италианско-френско-испанската 138-минутна биографична драма „Лимонов“ спечели голямата награда за майсторска литературна адаптация в международния конкурс за пълнометражен игрален филм на „Синелибри“. Фаворитът бе обявен от председателя на журито..
На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян..
Седмицата на българското документално кино за изкуство и творци “Док-Арт-Фест” ще се състои в Берлин от 31 октомври до 6 ноември т.г. “Талантът няма националност, но корените му имат значение – от тях той черпи сила и се връща при тях, защото там..