Войната в Украйна, избухнала на 24 февруари миналата година постави на изпитание милиони украински граждани, които потърсиха спасение в редица държави от ЕС и по света. У нас започнаха редица кампании в тяхна подкрепа, част от които продължават и до днес. Една от организациите, които работят изключително активно за тяхната адаптация, е ситуационният център "Отворени врати", създаден от украинския гражданин, мениджър на IT- компания в България – Андрей Николов. До средата на месец май миналата година, основната му цел е свързана с осигуряването на хуманитарна помощ и подкрепа за украинските граждани. След това започва да предлага психологическа помощ и възможност украинските ученици да продължат образованието си, докато са в България.
Макар от началото на войната те да са в онлайн форма на обучение, необходимостта от място, на което да се събират и да бъдат заедно, е осезаема. Когато са в общност, те успяват по-лесно да преодолеят и преживените от военните действия шок и травми, които белязват животите им толкова рано.
"Украинският образователен център, който се намира на бул. "Сливница“ №188 в София, е създаден и работи от 15 септември миналата година. Засега в него учат около 150 деца, но всеки ден идват и нови – разказва в интервю за Радио България координаторът на центъра Елена Волкова. – Много деца от Украйна учат и в български училища. Сътрудничим си със 153-то спортно училище „Неофит Рилски“, където в момента учат около 40 украински ученици".
Обучението в центъра е целодневно и протича на две смени, защото той разполага с едва 10 стаи. Първа смяна – от сутринта до обяд са учениците от 1 до 7-ми, а втора – тези от 8 до 11-ти клас. Децата учат онлайн, но физически са в сградата. Помагат им учители от Украйна, които преподават на родния им език по украинска програма. Част от нея са и часове по български език. Непосредствена задача, по която вече се работи, е превръщането на образователния център в първото българо-украинско средно училище. Очакванията са това да се осъществи през 2024 година.
Защо е необходимо неговото създаване и какви са пречките пред обучението на украински ученици в българските училища?
"За много родители, записването на децата в българската образователна система, означава да приемат, че те няма да се върнат в Украйна“ – признава Елена. – Това е най-главната им пречка, извън езика. Другата причина е разликата между българската и украинската учебна програма, която поражда необходимостта учениците да изгубят 1 година, изучавайки материал от предишната. Освен това войната и разселването им на различни места по света, остави своя значим отпечатък върху децата, а те искат да учат в украинска среда и да общуват със своите приятели от Украйна."
А какво би се случило с училището, когато войната приключи и част от украинските граждани се върнат у дома?
"Това е много сложен въпрос, защото в момента никой не знае кога ще свърши войната и какво ще се случи после – посочва тя. – Разбира се, че когато свърши, част от децата ще се върнат в Украйна и ще учат в своите училища, но мисля, че и част ще останат и училището ще продължи работа. Много от децата вече се интегрираха тук, понаучиха езика и вероятно ще останат да живеят тук".
Всички усилия, полагани за учениците, биха били излишни, ако те не се чувстват добре в образователния център и не искат да го посещават. Оказва се, че е тъкмо обратното:
"Много им харесва, защото го превърнахме в едно мъничко кътче от Украйна – обяснява Елена Волкова. – Тук те говорят на украински, празнуват украинските празници, спазват традициите, а това е важно за дете, пристигнало в чужда държава с различни устои и традиции. Мога да дам пример с моята дъщеря София, която е в четвърти клас. През първата седмица много се притесняваше, защото не познаваше децата. Искаше да учи само онлайн с нейния клас и учители от вкъщи. Бързо свикна и намери нови приятели."
Повече за работата с учениците в центъра, очаквайте в предстоящ материал по темата, на страницата на Радио България.
С инициативата “Разходи се с кардиолога си” в големи български градове беше отбелязан днешният Световен ден на сърцето. Организаторите от Дружеството на кардиолозите в България акцентираха върху редовната умерена физическа активност, която е..
Традиционни народни инструменти, сред които тамбура, гъдулка и кавал, до 10-15 години ще изчезнат от българските сцени, ако не бъде обърнато внимание на изпълнителите на фолклорна музика. Това показва анализ от теренно проучване на Българската..
Започва подготовката за поетапна евакуация по въздух на българските граждани, заявили желание да напуснат Ливан. Решението беше взето на свиканата от служебния премиер Димитър Главчев среща в Министерския съвет с с участието на представители на..
С два полета на правителствения "Еърбъс" в рамките на два дни българската държава успя да евакуира 169 българи и членове на техните семейства, които се..
В Световния ден на музиката и на архитектурата 1 октомври ще говорим за градежите и устоите на българската политика в условия на..
Във вторник , 1 октомври, над по-голямата част от страната ще е слънчево. Само над североизточните райони и Черноморието облачността ще бъде..