Политика без принципи, Богатство без труд, Наслада без съвест, Знание без авторитет, Търговия без морал, Наука без човечност, Обожание без жертви – това са седемте гряха в съвременното ни общество според световния лидер и "Баща на нацията" Махатма Ганди. Общовалидни грехове към нас самите и към другите, независимо от вероизповеданието, националната или етническата принадлежност. И подобно на „похода със солта“ на великия мислител, 35-има творци тръгват на поход с изкуството си към един по-добър свят изпълнен с ахимса.
Пътят на международната изложба „Ахимса: ненасилието“, организирана от Съюза на българските художници (СБХ) и Индологическа фондация "Изток-Запад", с подкрепата на посолството на Република Индия в България, започна през октомври в град Плевен. Сега в столичната галерия "Райко Алексиев" гостува нейното второ, допълнено издание с работи на едни от най-изявените български живописци и скулптори, произведения на колегите им Нагджи Пател (Индия), Зиятин Нуриев (Турция), Благица Здравковска и Ристо Станковски (Северна Македония. Своя творчески прочит на темата представиха и възпитаниците от профил „Изящни изкуства“ на Националното училище по изкуства "Панайот Пипков" - Плевен, с ръководител Илиян Ангелов. Специален гост на откриването беше посланикът на Индия в България Н. Пр. Санджай Рана и неговата съпруга.
"Много съм щастлив, когато виждам, че разбирането за ненасилие, което Махатма Ганди прилага в контекста на Индия, се развива и прилага в борбата срещу човешката експлоатацията във всичките ѝ измерения по целия свят. Като например подхода и разбиранията на Мартин Лутър Кинг в САЩ или Нелсън Мандела в ЮАР. И сега, когато има толкова много насилие около нас, тази изложба събира различни български творци, които ни показват колко важно е да следваме тази идея – каза за Радио България посланик Санджай Рана. – Не е лесно! Махатма Ганди никога не е казвал, че ще бъде лесно. Всъщност е много трудно постижимо, но това е единственият път, за който са нужни силни личности. Ако отговаряме на насилието с насилие това ще води само до конфликти. Ако искаме да спрем конфликтите, трябва да променим отговора си. Трябва да потушим напрежението помежду си, но и да успокоим емоциите си чрез смирение и спокойствие вътре в нас".
Куратори на този пътуващ артистичен поход са двамата преподаватели в Националната Художествена Академия в София живописецът проф. Станислав Памукчиев и скулпторът проф. Емил Попов.
"За съжаление тази велика тема се оказва в настоящия момент изключително актуална. Ние постоянно сме подложени на агресия в това технологично информационно време. Новините ни всяка вечер са изпълнени с информация за война, за насилие над деца, жени, лекари, учители – каза за Радио България проф. Памукчиев. – В един момент връщането към великото дело и философия на Ганди и неговите съмишленици и последователи стана платформа на тази изложба. Тя обединява 35-има автори, които засвидетелстват своята съпричастност и отношение към темата. Много е важно да се каже, че това е не просто изложба от добри произведения на добри автори. Това е изложба на автори, които свидетелстват себе си, своя авторски белег, своето творческо откритие в пътя на отвореността към добро, към светло. През рамката ахимса, ненасилието тяхното творчество може да бъде прочетено и разбрано още един път и това е предизвикателство пред зрителя“.
В експозицията са обединени автори от различни поколения. От големи имена като Павел Койчев, Проф. Валентин Старчев и Георги Чапкънов през Ивайло Мирчев, Стоян Дечев, Милко Божков до новите надежди като Мартиан Табаков. Произведенията не са конкретно направени за проекта и представляват свързаността на авторите с темата преди повода. Сред творбите е и валидираната по повод 150 години от рождението на Ганди пощенска марка с неговия облик, създадена от проф. Стоян Дечев през 2019. Проф. Станислав Памукчиев е категоричен, че „Ахимса: ненасилието“ не е просто експозиция, а колективен акт, израз на воля в този свят да се случи нещо с ненасилие, в името на любовта и доброто.
Има причина да можем да съберем толкова много автори на едно място и то обединени около веруюто на Махатма Ганди категорична е Йорданка Боянова, индолог и ръководител на фондация "Изток-Запад".
"Виждам причината за това във факта, че поколения български творци са живели и живеят с онези философски, етически и екзистенциални ценности, които са ценности за Ганди. И това ги сродява, без значение от тяхната култура, националност и житейски път – разказва Йорданка Боянова. Ето, ще видите на стената срещу входа на галерията, е портретът на Махатма Ганди, правен от българин – Борис Георгиев. Изключителна рядкост е било някой да рисува Ганди от натура, защото той е водил много аскетичен живот и не е допускал подобна суета около себе си. Но ето ви един българин, който е имал личната вътрешна нагласа да търси подобни личности и да достига до тях. Той е бил в Индия, в една много трудна среда, което е израз на дълбок личностен интерес. Затова казвам, че има много български творци, които са родствени с големите мислители на света и са осъществявали връзка с тях. И затова за нас не беше трудно да съберем готови техни работи, които се припокриват с темата за ненасилието, в най-широкия смисъл на това понятие – в мислите, в чувствата, в действията, в отношенията с другите, в отношението към самия себе си. В тази изложба аз виждам единството и връзката на Ганди с българското изкуство и това, че ние имаме такива мислители, творци ме кара да се чувствам горда българка пред целия свят!"
И така, с гордост и без предразсъдъци и насилие, походът на изкуството към по-добрия възможен свят продължава. "Ахимса: ненасилие" ще остане в София до края на февруари, а на 25 април изложбата ще бъде открита и в Пловдив. През есента ще гостува и в морската столица на България – Варна.
Снимки: Весела Кръстева
"Десет велики българолюбци" е оазис и място за вдъхновение. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова описа новата книга на журналиста Милена Димитрова, чиято премиера събра във вторник вечер в Национа лната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..