Политика без принципи, Богатство без труд, Наслада без съвест, Знание без авторитет, Търговия без морал, Наука без човечност, Обожание без жертви – това са седемте гряха в съвременното ни общество според световния лидер и "Баща на нацията" Махатма Ганди. Общовалидни грехове към нас самите и към другите, независимо от вероизповеданието, националната или етническата принадлежност. И подобно на „похода със солта“ на великия мислител, 35-има творци тръгват на поход с изкуството си към един по-добър свят изпълнен с ахимса.
Пътят на международната изложба „Ахимса: ненасилието“, организирана от Съюза на българските художници (СБХ) и Индологическа фондация "Изток-Запад", с подкрепата на посолството на Република Индия в България, започна през октомври в град Плевен. Сега в столичната галерия "Райко Алексиев" гостува нейното второ, допълнено издание с работи на едни от най-изявените български живописци и скулптори, произведения на колегите им Нагджи Пател (Индия), Зиятин Нуриев (Турция), Благица Здравковска и Ристо Станковски (Северна Македония. Своя творчески прочит на темата представиха и възпитаниците от профил „Изящни изкуства“ на Националното училище по изкуства "Панайот Пипков" - Плевен, с ръководител Илиян Ангелов. Специален гост на откриването беше посланикът на Индия в България Н. Пр. Санджай Рана и неговата съпруга.
"Много съм щастлив, когато виждам, че разбирането за ненасилие, което Махатма Ганди прилага в контекста на Индия, се развива и прилага в борбата срещу човешката експлоатацията във всичките ѝ измерения по целия свят. Като например подхода и разбиранията на Мартин Лутър Кинг в САЩ или Нелсън Мандела в ЮАР. И сега, когато има толкова много насилие около нас, тази изложба събира различни български творци, които ни показват колко важно е да следваме тази идея – каза за Радио България посланик Санджай Рана. – Не е лесно! Махатма Ганди никога не е казвал, че ще бъде лесно. Всъщност е много трудно постижимо, но това е единственият път, за който са нужни силни личности. Ако отговаряме на насилието с насилие това ще води само до конфликти. Ако искаме да спрем конфликтите, трябва да променим отговора си. Трябва да потушим напрежението помежду си, но и да успокоим емоциите си чрез смирение и спокойствие вътре в нас".
Куратори на този пътуващ артистичен поход са двамата преподаватели в Националната Художествена Академия в София живописецът проф. Станислав Памукчиев и скулпторът проф. Емил Попов.
"За съжаление тази велика тема се оказва в настоящия момент изключително актуална. Ние постоянно сме подложени на агресия в това технологично информационно време. Новините ни всяка вечер са изпълнени с информация за война, за насилие над деца, жени, лекари, учители – каза за Радио България проф. Памукчиев. – В един момент връщането към великото дело и философия на Ганди и неговите съмишленици и последователи стана платформа на тази изложба. Тя обединява 35-има автори, които засвидетелстват своята съпричастност и отношение към темата. Много е важно да се каже, че това е не просто изложба от добри произведения на добри автори. Това е изложба на автори, които свидетелстват себе си, своя авторски белег, своето творческо откритие в пътя на отвореността към добро, към светло. През рамката ахимса, ненасилието тяхното творчество може да бъде прочетено и разбрано още един път и това е предизвикателство пред зрителя“.
В експозицията са обединени автори от различни поколения. От големи имена като Павел Койчев, Проф. Валентин Старчев и Георги Чапкънов през Ивайло Мирчев, Стоян Дечев, Милко Божков до новите надежди като Мартиан Табаков. Произведенията не са конкретно направени за проекта и представляват свързаността на авторите с темата преди повода. Сред творбите е и валидираната по повод 150 години от рождението на Ганди пощенска марка с неговия облик, създадена от проф. Стоян Дечев през 2019. Проф. Станислав Памукчиев е категоричен, че „Ахимса: ненасилието“ не е просто експозиция, а колективен акт, израз на воля в този свят да се случи нещо с ненасилие, в името на любовта и доброто.
Има причина да можем да съберем толкова много автори на едно място и то обединени около веруюто на Махатма Ганди категорична е Йорданка Боянова, индолог и ръководител на фондация "Изток-Запад".
"Виждам причината за това във факта, че поколения български творци са живели и живеят с онези философски, етически и екзистенциални ценности, които са ценности за Ганди. И това ги сродява, без значение от тяхната култура, националност и житейски път – разказва Йорданка Боянова. Ето, ще видите на стената срещу входа на галерията, е портретът на Махатма Ганди, правен от българин – Борис Георгиев. Изключителна рядкост е било някой да рисува Ганди от натура, защото той е водил много аскетичен живот и не е допускал подобна суета около себе си. Но ето ви един българин, който е имал личната вътрешна нагласа да търси подобни личности и да достига до тях. Той е бил в Индия, в една много трудна среда, което е израз на дълбок личностен интерес. Затова казвам, че има много български творци, които са родствени с големите мислители на света и са осъществявали връзка с тях. И затова за нас не беше трудно да съберем готови техни работи, които се припокриват с темата за ненасилието, в най-широкия смисъл на това понятие – в мислите, в чувствата, в действията, в отношенията с другите, в отношението към самия себе си. В тази изложба аз виждам единството и връзката на Ганди с българското изкуство и това, че ние имаме такива мислители, творци ме кара да се чувствам горда българка пред целия свят!"
И така, с гордост и без предразсъдъци и насилие, походът на изкуството към по-добрия възможен свят продължава. "Ахимса: ненасилие" ще остане в София до края на февруари, а на 25 април изложбата ще бъде открита и в Пловдив. През есента ще гостува и в морската столица на България – Варна.
Снимки: Весела Кръстева
След 17 успешни дати в Европа, популярният литературен формат "Пощенска кутия за приказки" продължава своето европейско турне с още 11 локации. То представя репертоар от нови и любими на публиката текстове, писани специално за сънародниците ни..
САЩ инвестират 240 000 долара във варненския културен център ReBonkers чрез Посланическия фонд за опазване на културното наследство (AFCP). Това обявиха от посолството на САЩ в София. Варна е най-големият бенефициент по проект на AFCP в Европа..
Романът „Времеубежище“ на Георги Господинов в превод на шведски от Хана Сандборг е сред петте книги, включени в краткия списък на Шведската международна литературна награда. Това е уникална награда, която отличава както автори, така и преводачи...
В първите есенни дни жителите и гостите на Пловдив са поканени да си припомнят специални, любими и интересни пространства в центъра на града. Това..
Българската писателка и преводач Здравка Евтимова e сред гостите на десето издание на фестивала на европейската литература в Северна Македония..
В Българския културен център във Варшава беше представена изложбата "Приказки от дъждовна София", посветена на 145-тата годишнина от обявяването на София..