В разгара на студената война между Източния и Западния блок тече надпревара – икономическа, военна, идеологическа и най-вече технологична. По това време в България кипи интензивна научно-инженерна и изобретателска дейност, която се ползва от стабилната подкрепа на комунистическата власт.
Годината е 1964 -та. В изследователския институт по електропромишленост талантливият български учен инж. Христо Бъчваров – автор на куп изобретения в областта на електрониката и радиоразпръскването, сътворява истинско чудо – портативен ръчен телефон, от който можеш да се свържеш с когото си поискаш, където и да се намираш! Инженер Бъчваров дори лично монтира подобно устройство не къде да е, а в автомобила на тогавашния държавен глава Тодор Живков. И признава, че сглобил първата си експериментална бройка от най-обикновена… сапунерка.
Така, почти две десетилетия преди първият мобилния телефон, разработен в САЩ, да завладее световните пазари, поставяйки началото на нова технологична ера, нашенският РАТЦ-6 се появява тихомълком на бял свят:
