Днес отбелязваме Международния ден на жената, като всеобщо признание за икономическите, политическите и обществените постижения на дамите. И въпреки, че живеем в еманципиран свят, в който равноправието между половете не е въпрос, а условие и демократична ценност, то все пак жените винаги ще имат една задача повече – тази да дарят нов живот. Вече сме ви разказвали историята на Габриела Пелою от Румъния и нейния опит да бъде майка в чужбина. Днес ви срещаме с Цветанка Апостолов, която е една от хилядите българки, решили да изградят живота си във Великобритания. Прави го преди 20 години, когато напуска родния си град Стамболийски и работата си на журналист, в името на по-доброто бъдеще за себе си. Цвети е магистър по български език и история от Пловдивския университет и днес е помощник-възпитател в английско училище. Всяка събота учи българчета на родния им език в българското училище "Хан Аспарух", Брайтън, а в свободното си време преподава йога в своя собствена школа.

Йогата за българката е страст, философия, мисия, път и начин на живот, който я отвежда в Брайтън. Градът е известен като център на този вид източни практики във Великобритания. Водила е курсове по йога по целия свят от о. Бали, през Индия, Европа и Америка. Днес обаче една от най-важните мисии в живота на Цвети е да бъде майка и да научи на перфектен български език и любов към България своята почти шестгодишна дъщеря Мелъди.

"Моята дъщеря се появи в един много късен етап от живота ми, когато аз не я очаквах. За мен това беше истинско чудо и дар, изпратен от Бог. И тогава си казах- ще отгледам това дете по най-добрия възможен начин, ще направя всичко възможно да ѝ предам моите ценности, които да станат и нейни, и ще ѝ предам любовта си към България. Като мой подарък към това детенце, което се явява за нас подарък, ще бъде да я науча на родния ми език“- разказва българката.

И го прави. Още докато е бременна започва да говори и пее на детенцето си на майчиния си език и да планира честите пътувания до родината с малкото човече. Всяко лято, поне един месец, Мелъди прекарва в България, говори чудесен български и има много приятели в Стамболийски. Често, близките на Цвети се шегуват с нея, като я питат дали дъщеря ѝ изобщо знае езика на своя баща англичанин.

"Това е една жертва на взаимоотношенията, защото аз се старая и полагам огромни усилия през цялото време да говоря на детето си на български. При това, не с напълно опростени думи, а на малко по-високо ниво правилен български език. Защото тя копира и запомня. Изисква големи усилия, защото често пъти мъжът ми казва- „добре, защо сега не говорите на английски, когато сме на масата и вечеряме всички“. Ако аз започна да говоря на друг език с нея тя ще разбере, че мога и тогава цялата ми мисия ще се осуети. Да, това е безкомпромисен начин, но е най-верният за мен. Другият инструмент, който използвам е приобщаването – водя я в българското неделно училище, там е в подготвителна група и разговаря с учителките и своите връстници на български език. Ваканциите и честите ни посещения до България, където имаме много роднини и приятели с деца на нейната възраст също много помагат.“

Това е нашият специален език – казва Цвети на дъщеря си. Богатството, което ѝ предава. Покрай тях двете и таткото на Мелъди също научил много български думи и изрази. И така любовта и интересът към България в семейството им се разраства.

„За мен връзката ми с България чрез детето ми е пускане на коренче, една връзка с традицията, едно богатство. Аз не мога да лиша детето си от това, защото самата аз не съм видяла нищо лошо от България. Самият факт, че съм родена и отгледана тук, че имам толкова дългогодишни приятелства на това място са ценности, които ще ме свързват със страната до края на живота ми. Освен това, България за мен е едно райско кътче, с много добри и съвестни хора, невероятна природа и история. Обикаляла съм и други места по света, но тук е специално. България е моето място и бих се върнала да живея отново тук.“- споделя без колебание Цвети.

Завръщане, което свързва с приятелите си и ангажиране с българската природа и екологията. „Защото всеки път, когато се прибера, като тръни в очите са ми тези отпадъци навсякъде“ - казва Цвети. И признава, че вече сериозно е мислила върху няколко проекта, подходящи за образоване на младото поколение в България относно рециклиране и екология. Това е каузата, която ще я върне в родината. А дотогава, с личния си пример „учи“ малката Мелъди как трябва да пази средата, в която живее, колко е важно да обича корените си и да ги приема за богатство по пътя на мечтите в големия свят. С надежда богатството, наречено майчин език, да се предаде и на следващите поколения.