Традиционни женски носии и най-различни предмети от бита на българите от края на XIX и началото на XX век изпъстриха залите на Регионалния исторически музей в Стара Загора. Експонатите са част от изложбата "Моят етнографски свят. Събрано и съхранено за поколенията от Румяна Механдова", която може да се види до 2 май 2023 г.
"Изложени са предимно носии от различни райони на България, има също така много престилки с разнообразни геометрични, растителни и животински орнаменти, пешкири, месали – празнични кърпи, които са правени за чеизи и са подарявани на годежи, сватби и други празници – разказва Румяна Механдова в интервю на Десислава Семковска от Радио България. – Показала съм тъка́ни възглавници, а също така бъклици, предимно от Етрополе, с образите на нашите възрожденци Христо Ботев, Васил Левски, Георги Сава Раковски, с цветя и други картини."
Богатият колорит на изработваните някога на ръка елементи на облеклото се допълва от вълшебството на накитите – израз на семейно-възрастовото и социално положение на българката в обществото. Задължителна част от женската премяна са били пафтите и нанизите от пендари, които също могат да се видят в изложбата. Уменията и фантазията на майсторите-грънчари пък се разкриват в показаните разнообразни съдове.
"Керамиката е моята любима тема и дългогодишна любов – споделя Румяна Механдова. – Изложила съм към 30 неща, които са уникати, много редки и трудно могат да се видят дори и в музеите."
Експозицията в РИМ-Стара Загора показва само малка част от богатата сбирка на Румяна Механдова, която колекционира стари автентични вещи, създадени от талантливите български ръце, вече повече от 40 години. Днес тя вероятно е притежател на най-голямата частна колекция от битови предмети в България.
"Не знам какво ме вдъхнови да ги покажа – признава Румяна Механдова. – Може би просто в един момент осъзнах, че това невероятно народно богатство трябва да се сподели с хората. Това е красота, родова памет, която не трябва да пазя само за себе си, и всеки българин, който милее за нашата история, за стария ни бит, би трябвало да види тези предмети. Чрез тях, може би, някои сърца ще бъдат докоснати и ще разберат, че трябва да се гордеят с нашите предци и техните творения.“
Снимките са предоставени от Румяна Механдова и Регионалния исторически музей - Стара Загора, фотограф: Атанас Жеков
Перник е само на 35 км югозападно от София и всички го познават като "градът на черното злато", или "градът на миньорите". В последните години обаче обликът на Перник се променя и все по-често свързваме града с неговия шумен, пъстър и многолик..
В житието на Св. Дазий Доростолски от началото на 4-ти век е съхранено най-старото описание на Сурва по българските земи: "Защото дори светът да се свърши, лошият обичай не се изоставя, а дори се възстановява в още по-страшен вид. В деня на..
Изкуството на дърворезбата е развивано векове наред по нашите земи. Представлява обработване на дърво чрез изрязване на декоративни мотиви, фигури и сложни изображения . Най-голямо значение занаятът добива през Възраждането, когато дърворезбата..
Перник е само на 35 км югозападно от София и всички го познават като "градът на черното злато", или "градът на миньорите". В последните години обаче..