Една перла беше добавена към репертоара на българската Национална опера – балетът „Ана Каренина“ на хърватския хореограф Лео Муич. Поради огромния интерес след обявения за последен спектакъл в неделя, 9 април, Софийската опера добави две допълнителни представления - на 27 и 28 май.

Радио България разговаря с автора на "Ана Каренина“, световноизвестния хореограф Лео Муич.

• Когато Чайковски срещна Толстой... в балет на Лео Муич на българска сцена

Лео прави впечатление на високоинтелигентен и леко надменен мъж – артист до мозъка на костите. Вярва, че модерният човек трябва да знае езици и се опитва да научи езика на всяка страна, в която е работил. Българският му е доста добър, но разговорът е на английски, тъй като на този език се изразява по-свободно.

Кой е Лео Муич?

Той е танцьор и световноизвестен хореограф. Възпитаник на Белградското балетно училище, в началото на войната в Югославия напуска страната и заминава за Лозана, където учи в школата на Морис Бежар. Танцувал е хореографии на Бежар, Жири Килиан, Уилям Форсайт, Мац Ек и повечето съвременни известни хореографи.

Билетите за балета Ана Каренина се разпродават месеци преди представленията

Освен автор на постановката "Ана Каренина“, която е правена за Хърватския национален театър в Загреб през 2014, Лео Муич е създател на балетите “Великият Гетсби“, "Орфей“, "Шехеразада“,  "Опасни връзки“, „Гордост и предразсъдъци“ и "Сън в лятна нощ“. "А догодина в Загреб ще поставям "Хамлет“,– разкрива той пред репортера на Радио България Елизабет Радкова. – Обожавам да създавам балети, които никой не е правил. После мисля да направя Граф Монте Кристо, Кралица Марго...“ По отношение на изкуството си, Лео е взискателен, дори суров.

Разбира се това, което ни вълнува, е какви са впечатленията му от трупата на Софийската опера.

"Подготовката на танцьорите се различава драстично: имаме абсолютни суперзвезди, а редом с тях балетисти, които никоя трупа не би наела. Бих казал, че съставът е еклектичен, с огромна разлика в нивото на танцьорите. А една компания е толкова добра, колкото най-слабото си звено. Да вземем трупа като Щутгардския балет - там разликата между кордебалета и премиер солистите не е чак толкова голяма. Хората, които днес са постъпили като кордебалет, утре може да станат солисти и дори прими. А тук хората от кордебалета се примиряват с позицията си и като че ли спират да работят. Наистина, може ли да кажете, че тези хора идват от едно и също училище?“

Да, уверяваме го, от едно училище са.

"Не може да обвинявате училището за техния неуспех – коментира той. – Тяхна работа е да се стараят да се усъвършенстват. Може би се успокояват, понеже са на постоянен договор.“

Лео коментира и репертоара на Софийската опера, който е почти изцяло класически:

“Вижда се здравата връзка със Съветския съюз. Имаме „Лебедово езеро“, „Корсар“, после „Лебедово езеро“ и може би... „Корсар“ – иронично, макар и не напълно справедливо отбелязва гост-хореографът. – Сложно е да се говори за развитие на трупата и адекватността ѝ към танцовата действителност на 21 век. ”

Балетните трупи в цяла България се интернационализират през последните години. В тях постъпват танцьори от Португалия, Великобритания, Италия, дори Япония. За хърватския хореограф това е положителна тенденция.

"Вярвам в международните трупи. Не смятам че един Национален театър трябва да служи на потребностите на балетното училище (Националното училище за танцово изкуство – бел. ред.) Не е важно Софийската опера да има български балетисти. Важното е да има възможно най-добрите танцьори.“

Ето какъв е съветът му към бъдещите балетисти:

“Ако наистина искате да танцувате, дръжте се тогава като онази японска балерина, която е влязла онлайн и се е озовала на място, за което не е чувала, като Стара Загора, Бургас или Варна. Излязла е от японската си зона на комфорт и сега е в страна, където улиците нон-стоп се ремонтират, яде баница и живее с невероятно мизерната си заплата, но е щастлива, защото играе балет.”

Животът на танцьора, а и на хореографа, е суров. Но не и за Лео Муич. „Аз си живея чудесно. Работя много, уважавам работата си, танцът ми е дал всичко, с което разполагам, той ме е определил като личност. Благодарен съм, че мога да живея добре като работя това, което обичам. За успеха трябва да се работи. Не съм се родил успял.“

Вижте още:

• Примабалерината Марта Петкова: Уча се в крачка как да бъда директор на балета

Снимки: Софийска опера и балет