На 17 април 1944 г., съботата срещу Възкресение Христово, 350 американски и английски бомбардировача В 24-Н „Либератор“, придружени от 100 изтребителя Р-47 „Тъндърболт“ и Р-51 „Мустанг“, малко преди обяд пускат над София около 2500 бомби. По сведения на очевидци, заедно с бомбите са хвърлени и „минни сюрпризи“, във формата на детски играчки. На Велика събота само в София са убити 128 души, 76 са ранени. Разрушени са 749 сгради. ПВО на столицата изстрелва 3062 снаряда и засяга 9 бомбардировача. Макар и в малоброен състав, българските летци изтребители се спускат в защита на цивилното население. В неравния бой на 17 април загиват 7 български пилоти - четирима от 2/6 орляк – подпоручик Веселин Рачев, поручик Христо Арнаудов, поручик Димитър Попов и подофицер Атанас Кръстев, както и трима пилоти от 3/6 орляк: поручик Любен Кондаков, подпоручик Иван Стефанов и подпоручик Виктор Атанасов. Българите успяват да свалят 15 тежки бомбардировача и показват на практика, че българският боен дух не може да бъде сломен. Сред асовете в небето е и поручик Неделчо Бончев, който успява да свали В 24-Н „Либератор“ с таран.
Това е вторият таран в историята на българската авиация след този на капитан Димитър Списаревски, чийто самолет се разбива, след като успява да унищожи водача на летящите крепости В-24 „Либърейтър“. За разлика от него, поручик Бончев успява да се спаси малко преди сблъсъка. Същата вечер, по време на празничната Великденска служба, около 30 самолета атакуват и Пловдив и Пловдивска област. Пуснатите 150 бомби убиват 44 и раняват 33 души. Въздушни атаки има и над Асеновград, Садово, с. Ягодово и Перущица. Въздушни атаки има и над добричките села Видно, Ириджа, Твърдица и Горичане. Продължилите 6 месеца бомбардировки не успяват да принудят България да капитулира, но за сметка на това предизвикват възмущението и гнева на българите срещу Съюзниците и засилват настроенията против англо-американците в страната.
Вижте още:Селище на куманите откриха това лято археолози от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от тракийската крепост Ряховец, предаде кореспондентката на БНР Здравка Маслянкова. Археологическият обект е..
На 20 юли (по Юлиански календар) 1903 г. македонските българи грабват оръжие, за да поправят една историческа неправда, причинена от Берлинския конгрес през 1878 г. Разпокъсването на българското етническо землище след Руско-турската освободителна война..
На 20 юли, в разгара на най-горещите дни, православната ни църква чества паметта на старозаветния пророк Илия. За почитта на народа ни към Божия угодник свидетелстват множеството православни храмове на негово име, където от незапомнени времена се..
На 24 юли отбелязваме 170-годишнината на родения във Виена чешки историк, славист, библиограф и почетен член на Българската академияна науките. Той е син..
На този ден Българската православна църква почита успението на Анна – светицата, родила Мария, която е бъдещата майка на Исус Христос. Св. Анна се смята..
При спасителни разкопки са открити 17 гробни съоръжения от некропола на римската колония Улпия Рациария (край с. Арчар, община Димово, област Видин), от..